НОВОГОДИШНА ЛУДНИЦА

Петър Краевски

web

- Живееея на послееедния етаааж, в еднааа мансааарда тооочно под звездитеее. Прозооорецът е моооята вратааа-а-а и аааз вървя към тяаах и гиии разпитвааам... - това си пееше в банята вътрешният министър Цветаров, като особено акцентираше върху поантата „и ги разпитвам”.

- Стига се дра бе, Паганини! - чу се вопъл от долния етаж, съседът Янчев не жалеше пискливия си тенор. - Замълчи, замълчи, замълчиии, има думи понявга излишни за нааас...

- Паганини не е певец, Янчееев! Паганини е виден виолончелист. Ама откъде да ги знаеш ти тия работи?... Тиии не знаааеш, тиии не знаааеш, аз каквото знааам, затова ше те водя натааам...

Това „натам” очевидно бе място с катанец и решетки на прозорците. Янчев откровено заблъска по тръбите.

- Знааам, знааам, всичко знааам, аз любовник съм голяаам, свалям гаджета безброоой, истински плейбооой... Тирирам-тирирам-тирирам...

- Като те приберем в районното, ще запееш като една Райна Кабаиванска - веселяшки му отвърна Цветаров, направи дланите си на фуния и ревна в отдушника. - И аааз вървя към вааас и виии разпитвааам!

Откъм първия етаж отекна разкрепостеният алт на съседката Маринова:

- Ииистината днес е само тааази: рооодната полиииция ни пааази...

Веска Маринова имаше пресантиман към Цветаров и не пропускаше да му го напомня по всякакъв начин, дори през системата от вентилационни отвори.

- Маринова, оляхте се вече! - сопна се от мазето Румен Овчарски. - Като се обичате, вземете се най-накрая, та да мирясате!

Овчарски се навърташе край тръбите за газ. Всички знаеха, че източва гориво, но се правеха на разсеяни - и те крадяха по малко, но вината оставаше за негова сметка, а това устройваше членовете на домсъвета.

- Овчарски, не се обаждайте, излагате се. Казва ви го един ветеринар - подкачи го министърът на земеделието и горите.

- Кааалинка, Калииинка, Калииинка мая! В саду яаагода малииинка, малииинка, маяаа... - бъзикна го Овчарски по линия на Калина Илиева, то се знае защо.

- Какъв е тоя шум от партера, бе? - кресна Волен Сидеровски на пет ракии. - Цялата панелка се люлее! Оооп-сааа...

- Гррр... Споко, аверче!... Гррр... - викна Цветаров между две гаргари. - Ромите къртят дограмата... Гррр... Видели, че плъховете напускат блока и решили да се спасяват. Заедно с дограмата... Гррр...

- Няма къде да отидат. Шенгенските кооперации са заключени - обади се от улицата външният министър. - Само ще разходят конете и айде обратно по апартаментите.

Входът се разтресе от сатанинския смях на Сидеровски. Отдолу го засече бурията на лидер от „Евророма”:

- Какво се хилиш бе, расист! Разликата между ромите и теб е само в цвета. Наште кобили са черни, а ти хлопаш по пергото на бял кон!

- Па да направят един алай ромите, нали е Васильовден? Подарък от правителството! - жлъчно вметна проф. Божидар Димитрович, който отскоро бе натирен между етажите. - И да вземат да се изкъпят, шибаняци такива! Ооох, баня, ооох кеееф... Сееелската баня - голям кеееф...

- Никакви подаръци, никаква баня! Пари няма, действайтеее... - изпищя финансовият министър, който по цял ден следеше врътката на водомера като въртоглав.

- Колеги, да закрием дебата, и без това е безсмислен! - подвикна Цецка Цачевич от кухнята и удари с чукче сочната пържола от парламентарния свинарник.

- Чооорба манджа, топъл хляааб, иде време за обяаад!... Цветаров, я кажи някоя рецепта за баница с късмети - не спря да кокетничи Маринова.

- Ще ви кажа, Маринова. Правим много лепкаво тесто като замесваме брашно, яйца, мляко, шепа заподозрени и някой тъпанар от съдебната система. Слагаме PR за набухвател, повечко така, за да хване. Разточваме седмица-две по сутрешните блокове и периодично допълваме с нова плънка от компромати. Когато втаса, завиваме на кравай и печем в предварително намазнен съд, за предпочитане - специализиран. За да не загори баницата, трябва да се наблюдава постоянно, т.е. назначаваме й едно-две СРС-та и я следим, докато хване коричка. След това я сервираме директно в мутрите на лицата от оперативен интерес - реализираме я, така да се каже.

- Бре, бре, бре! А къде са късметчетата, Цветаров? - заяде се Янчев от проклетия.

- Късметчетата са ви в досиетата. Има за всички... - сдържано се усмихна вътрешният министър и се върна към обичайните си занимания в банята. - Гррр... И аааз вървя към вааас и виии разпитвааам... Гррр...

- Браво, Цветаров! - прокънтя гласът на премиера.

Бат Бройко Борисов режеше поредната лента на асансьора, поправен за десети път, но този факт не се броеше.

- Който е против Цветаров, все едно сяда с гол задник върху таралеж! - дяволито се усмихна Той.

- Може ли да се пробвам? - разтопи се в мечтания Веска Маринова.

- Къде се буташ ма! - засегна се Станишева, която бе загърбила любовника си Доганян, но отпред беше свободна.

- Честита Нова година, скъпи съотечественици! Здраве, берекет и нов мандат на Борисов на инат... - чу се отнякъде гласът на президента.

- Абе, що не си...

(Тук фейлетонът внезапно свършва, защото зверски се отегчих. Заех се да стенографирам говорилнята в нашата кооперация като едно живо СРС. Изхитрих се и аз - рекох си, ще вкарам мохабетите на домсъвета в поредния си фейлетон. За хонорар човек е готов на всичко, особено когато е извън мейнстрийма и пише за лев на ред. Уви, лично аз не издържам повече. Майната им на парите! Ако случайно сте стигнали дотук, измислете си някакъв финал - там, по изборите, и кой откъдето).

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.01.2011, № 2 (123)