МЕДИЙНИЯТ ТАРАЛЕЖ

Петър Краевски

web

Един таралеж броди из медийното пространство. Броди като призрак с напръчени бодли. Страшилище за насекомите в хербария на Прехода. Терминатор за жабите в родното блато. Мор за хлъзгавите влечуги, препичащи се на Цанков камък...

Медийният таралеж на властта.

Мярва се в Парламента, помотае се из студията на кабеларките, овъргаля се връз жълтите листа на централната преса, па току се шмугне в нечии гащи. Защото чуждите гащи са хралупата на медийния таралеж. Той там битува, там домува, там кротко пасе - храни се с естеството на нещата.

Странно животно е медийният таралеж. Пуснат ли го на светло, търкулва се презглава като пощальон. Обикаля по предварително зададени адреси. Никого не пропуска. Още не е посетил своите абонати, а те вече седят като на тръни - стоят му диван чапраз. С голи дупета дюс дибидюс, за да не им го пъхнат в гащите. Тогава обаче медийният таралеж се превръща в разкошен диван от някоя вечерна програма - какъв примамлив капан! Няма как да не поседнеш.

Развихри ли се, медийният таралеж е като напаст. Расте и вършее из колективното ни подсъзнание. Той е игленик, в когото забиваме страховете си като губерки. Шизофреничен дартс, който весело ни замеря със стрелички. Уж здравословен курс по иглотерапия, ама с шишове за плетене. Абе, страшно шоу е медийният таралеж! За него животът е сцена, на която си партнира със задници. А ние, зрителите, сме обзети от амбивалентното чувство да си умираме от страх, но и от кеф, особено когато той разтърси бодлите си под нечие седалище. О, колко сладко плаши несигурното усещане за справедливост! И как сгрява душицата...

Бодлив, казват, бил медийният таралеж. Мушкал, боцкал, ръпкал. Но така ли е наистина? Я го разгледайте по-отблизо. Нещо да ви прави впечатление?... Да. Мутант е медийният таралеж. Накокошинен Франкенщайн, излязъл от лабораториите на Прехода. Хибрид с неясен произход и набързо скалъпена ДНК. За него е написаното:

Някой властно повели,
директивите са ясни:
Таралежите - с бодли.
Но бодлите - безопасни.

Точно такива са бодлите на медийния таралеж: отдалече - остри карфици, отблизо - безопасни игли. Сам на тях не можеш се наниза. Трябва да ти помогнат. Но закачат ли те, ще се влачиш след Ежко Бежко-то от дупка на дупка, та чак докато гадинката пукне. Нищо, че животът й е кратък. Медийният таралеж е като всяко чудо за три дни. Ама всеки три дни - ново чудо. И нов медиен таралеж. Той винаги умира заедно с жертвите си и отново се ражда с техните съсухрени мумии, набучени по гърбината му като лански листа. Ето това е той. Абсурден зверчок със слонска памет, апетит на свиня и нрав на сибирска мечка.

А от кого ли е създаден? Кой ли го храни? Кой го дресира?

Не питайте.

Тези въпроси няма да родят истински отговори. Ще родят поредните медийни таралежи за поредните нарочени задници. Не вярвате ли? Е, пробвайте се тогава. Много скоро ще разберете, че медийните таралежи все пак се раждат с бодли.

За ужас на своите майки.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.11.2010, № 11 (132)