КАДРИ ОТ "NG"

web

Пресичаха реката
- те -
апотеоз на прозата
и антитеза на поезията:

кошутата и малкото сърне -

все по-навътре в тинестия бряг
и все по-близо до устата му
в тръстиката...

Събуден е гладът на блатото
и бродът бавно
се превръща
във верти-
кално
кално
мно-
го-
то-
чи-
е
.
.
.

Протяга шия малкото нагоре
към цялото си мироздание
- очите му -
дете и упование, и страх - в едно:
"Не ме оставяй, мамо... Помогни ми..."

А тя - светицата на безпомощността -
го близва по нослето:
"С теб съм... Потърпи..."

Агония - по-дълга
и от прегръдката на блатото,
която предстои...

Не мога,
не мога да им дам
спасение

освен...

завинаги да ги прегърна
- аз -
в това стихотворение
и милостиво да поставя
точка.

© Петър Краевски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.06.2016, № 6 (199)