ХУДОЖЕСТВЕН СЪВЕТ

Петър Краевски

web

Младежът влезе в редакцията със стъпка на диверсант, който влачи парашута след себе си. Всичко в него подсказваше, че изпитва ужаса на човек, попаднал в непривична обстановка. Навярно така се чувства невестулка, пусната в природонаучния музей, или лалугер в маршрутка. Някой по-кофти автор би могъл да го опише и като доброволец, проникващ в Троя откъм търбуха на Троянски кон - прежалил се, но все пак уверен в победата, - но аз, разбира се, ще ви спестя това безумие, за да продължите нататък.

Списание „Литературни паралели” се помещаваше в сградата на Ловно-рибарския съюз. В коридора беше тихо като ателие за препариране на животни. Липсваше приятният шум на старите редакции с онова тракане на пишещи машини, което заблуждава с лекота, че в момента се кове литературната история. Младежът нямаше как да знае това. Бе пристигнал в столицата от Ихтиман с влака в 4:36. Закуси на гарата с мазна баница, купи си вестник и чете докъм 6. После хвана трамвай до ЦУМ, разходи се из центъра на София и уби още два часа сред книгите на площад „Славейков”. Около 10:00 успя да открие адреса на редакцията и търпеливо изчака в отсрещното кафене да започнат работа.

Докъм обед десетина души с аристократични маниери вече бяха минали под огромната табела на Съюза: „Лов, ловен туризъм, риболов, фазани, яребици, кеклици, зарибителен материал, дивеч за разселване, дивечово месо, патрони, панички, ловни дрехи”.

Накрая се престраши да мине и той.

- Кого търсите? - изненада го в гръб секретарката на списанието, сякаш го дебнеше на пусия.

- Тук ли е г-н Генади Митрашки-Гемитрак? - свенливо попита момчето.

- Стая 13, до тоалетната - отвърна жената и хлътна в отсрещното помещение.

Г-н Митрашки завеждаше отдела за „Хумор и сатира”. Младежът му бе изпратил няколко весели разказа с надежда за публикация, но вместо това бе получил строго писмо с бащински съвети:

„Драги младежо, защо пишеш такива дълги материали? Твоите разкази не ми хващат окото. Не скачай толкова нависоко. Снижи претенцията! Днешната сатира трябва да е разбираема и да се занимава с дневния ред на социума, защото цял живот хората си остават деца и се нуждаят от възпитание. Пиши кратко, но не пращай често! Подпис: Генади Митрашки-Гемитрак”.

Свит в ихтиманската си панелка, младежът бе изживял писмото като катарзис. Творческите напътствия на Гемитрак го накараха да изостави дългите разкази със сложна фабула и преплетени сюжетни линии. Закле се никога да не опитва текст, по-дълъг от една страница. Стисна зъби. Снижи претенцията. И продължи да пише с упорство на лаик. А когато събра достатъчно материали, реши да се яви лично пред своя художествен съветник.

Коридорчето на първия етаж свършваше със сервизните помещения. Вратата на стая № 13 беше отворена наполовина. Младежът надзърна плахо. Вътре очилат дебеланко с плешивина като папска кипа се опитваше да затвори прозорец с изметната дограма. Според табелата това беше „Генади Митрашки-Гемитрак. Редактор”. Той очевидно се опитваше да изолира шума откъм двора, където ято птички чуруликаха на пожар.

- Хич ги няма нашите ловци! - пошегува се корифеят и подпря стъклото с том от „Большая Советская энциклопедия”.

- Добър ден, аз съм момчето от Ихтиман... - пристъпи момъкът по пътечка с флорални мотиви.

- Аха, значи, това си ти - избоботи Гемитрак и се надвеси над бюрото. - Здравей, младежо. Сядай отсреща. Тук не се пуши.

До стената имаше плюшена мебел, а над нея - глави на препарирани животни. Момчето седна под зяпналата паст на карпатска мечка.

- Тая Баба Меца аз съм я отстрелял - разчупи леда редакторът. - Всичките трофеи са мои. Не че се хваля, но имам точен мерник. Уви, твоите разкази не ми хванаха окото. Добре, че спря да ми ги пращаш. Беше ми задръстил пощата и се наложи да ги изтрия. Надявам се, че си прочел съветите, които ти пуснах по имейла?

- Да, благодаря ви за тях, г-н Митрашки. Вече избягвам сложните сюжети, природните описания и тежкия психологизъм - рапортува момчето. - Нося ви нови неща. Ето едно от тях - само 265 думи.

Младежът подаде лист А4.

Генади Митрашки избърса очилата си с края на пердето и мълчаливо зачете:

ТОПЛИ БАНИЦИ

Слънцето се търкулна над града като медна тава. Сънен народ изпълни улиците със съдържание. Ако някоя екстрасенска протегнеше ръка над това разбунено множество, щеше да усети неосъзнатото желание за кафе и евтина закуска. Не правеше изключение и Тотка Гогошева, която сновеше по „Пиротска”, водена от изначалния инстинкт да сложи нещо в устата си.

Внезапно откъм Халите се чу изкусителен тенор:

- Баници, топли баницииии...

Госпожата спря и го локализира. Мургав тип с тарикатски мустачки. Пред него - слънчева тава с хрускави банички! Тя приближи, разгледа стоката и попита:

- Господине, защо тези баници са нахапани?

Лицето на баничаря лумна в усмивка.

- Всички са минали през комисията за качествен контрол. Ето хапката на БДС.

- А това тук мишка ли го е яла? - посочи госпожата.

- Това е хапката на финансовия министър. Традиционните десет процента. А ето тази, голямата, е ДДС-то - двайсет процента, ама от сърце! Вие ще искате ли баничка?

- Една, по-препеченка, ако може - отвърна лирическата героиня.

Мургавелникът внимателно хвана баничката и я поднесе към устата си:

- Хрус-хрус-хрус...

Гогошева изстина като престояла бутерка.

- Но защо ми ядете от баничката?

- Удържам си печалбата, госпожо. Моите петнайсет процента. Ам-ам-ам... Заповядайте вашата, така да се каже, баничка.

- Но това са само няколко трохи...

- Да ви е сладко! И пак заповядайте.

- Ама...

Така е в живота: докато едни казват “Ама...”, други правят “Ам-ам!”, помисли си гладната госпожа. А някъде високо, високо, чак до слънцето с цвят на медена тава, се извиси познатият изкусителен глас:

- Баници, топли баницииииии...

- Това ли е разказчето? - размърда се завеждащият на „Хумор и сатира” в „Литературни паралели”.

- Ами, да... - смотолеви младежът. - Една страничка. Постарах се да бъде по-простичко, за да съм в крак със сатиричната мода.

- Едно е старанието, друго е резултатът - тежко каза Генади Митрашки-Гемитрак и присви лявото си око. - Началото е твърде описателно. Не си струва да развиваш обстановка заради някаква баба, която си купува баничка. Да не говорим за този антиметафоричен еквилибриум „слънце = медна тава”. Абсурд! Що се отнася до ремарките... то вярно, че вие сте от провинцията, но вече ще знаете - ремарките са демоде. Какви са тези: „той каза”, „тя попита”, „той отвърна”, ала-бала, тути кванти, шменти и капели?

- Ще съкратя ненужното...

- Всичко съкрати! Положението е неспасяемо. За да направиш нещо в литературата, трябва да пишеш непретенциозно и кратичко. Като за твоите си възможности. Не си нито Иван Вазов, нито Виктор Юго, за да се разпростираш на цяла страница. Съвременната сатира е лека и анекдотична. Тя не борави с отвлечени категории, нито с фиктивни герои. Повече конкретност се иска, младежо. Нещата трябва да се назовават смело и със собствените им имена. Това да не ти е някоя ихтиманска многотиражка? Не мисля, че си готов за сатиричната литература.

- Имам и една по-конкретна хумореска - младежът притеснено се разрови из бумагите си като белка, която търси скрити лешници. - Само 109 думи.

Митрашки пое листа, все едно му подаваха барабонки на поднос.

ТИТИ И НЕТИ

Тити Папазов решил да се кандидатира за президент. Събрал клакьори, вдигнал предизборен митинг. Неочаквано на трибуната до него се появил президентският кандидат Бойко Борисов, който викнал на тълпата:

- Хорааа! Кой ще спечели изборитеее?

А клакьорите на Папазов заскандирали:

- Ти-ти! Ти-ти! Ти-ти!

Смутил се Тити Папазов, но събрал сили за контраатака. Все пак, това си бил неговият митинг! Леко изнервен, той изкарал на трибуната кандидатката си за вицепрезидент Нети Добрева, която бил избрал заради хилядите й верни фенове навред. Посочил я той и се провикнал към екзалтираната тълпа:

- Хорааа! Това е моята чаровна партньорка! Кой ще спечели изборитеее?

А феновете на актрисата заскандирали:

- Не-ти! Не-ти! Не-ти!

Гемитрак въртеше в ръцете си фишек, който, ако не беше празен, щеше да гръмне от досада.

- И това не ми хвана окото. Криво-ляво си го докарал на обем, но не е достатъчно - изсумтя той. - На мен изобщо не ми беше смешно. Няма да е смешно и на читателите. Лековатичко ми идва.

- Но нали казахте...

- Казах да пишеш леко, а не лековато. На кой му пука за някакви си Тити Папазов и Нети Добрева? А пък Бойко Борисов ми е дошъл до гуша!

- Останах с впечатление, че...

- Запази впечатленията за себе си, млади човече. Кажи ми, как аз, Генади Митрашки-Гемитрак, да пусна това тука под рубриката „Хумор и сатира”? Изключено. Не се справяш с художествената проза. Определено.

- Нося и пародия на новини - младежът явно подвиваше опашка. - Дали не може да ги...

- Ще ги погледна! - великодушно се сопна корифеят и от устата му излетяха пръски като сачми. - Нали ми идваш на крака от провинцията, какво да те правя.

Взе листовете и зачете със снизходителна интонация:

НОВИНИ

Нашата Вселена се намира в черна дупка - това е доказал американският учен Поплавски.

- Ето брилянтно обяснение за кризата у нас! - сподели по този повод премиерът, подчертавайки вината на предишното управление.

*

Антиматерия бе генерирана в ускорителя на елементарни частици RHIC! Вече е ясно при какви лабораторни условия са били създадени българските политици.

*

Оригинална инициатива поде министърът на социалните грижи. Той препоръча на бедните да изкарат курсове по бодибилдинг, защото и тази зима ще я караме само на мускули.

*

Група травматолози вдигнаха митинг срещу неправомерното им освобождаване от работа, съобщиха очевидци. След сблъсък с полицията уволнените спешно са били приети в травматологията. Ето как полицията решава трудовите проблеми на хората. Браво!

*

Високо равнище на еманципираност са достигнали активистките на Женското дружество за равенство между половете. Според добре информирани източници, чаровните дами са решили да ходят по жени.

*

Времето. Според метеоролозите тази година сиромашкото лято ще настъпи значително по-рано - още с поскъпването на тока.

Докато четеше новините на глас, Гемитрак скептично цъкаше с език, все едно зареждаше арсенал от двуцевки.

- Това вие, младите, сте странна порода. Все оригиналничите. Все се правите на интересни. Защото ви липсва класическото образование. А талантът обича скромността и стегния изказ. Ние, литераторите, го наричаме „лапидарност”. Един афоризъм не можете да напишете като хората, ама пародирате каквото ви падне!

- Ето и афоризми... - изскимтя младежът и се сви във фотьойла като в хралупа.

Гемитрак ги зачете с предубеждение, което биеше на очи. Вече бе пуснал ловните хрътки на отрицанието.

АФОРИЗМИ

И голата истина си има сводници.

*

Някои толкова са заети да мислят поновому, че вършат всичко по инерция.

*

Какво време, Боже! Всеки бие тревога от своята камбанария - рита камбаната!

*

Пожелаха му попътен вятър. Ураганен!

*

Нужно ли е да те тъпчат цял живот, за да умреш с репутацията на улегнал човек?

*

С истината е така - днес тържествува, утре я възстановяват.

*

Мечтата на лилипута - да сложи Гъливер в малкия си джоб.

*

У нас и блондинките са с червени корени!

*

Глупакът не пропуска случай да подчертае своята значимост.

*

Тези, които четат конско, се оказват най-големите магарета!

Ироничният тон на редактора отекна в устата на карпатската мечка и тя, аха, да изръмжи.

- Афоризмът е тънка работа - примлясна той. - Не е лъжица за всяка уста. Видях достатъчно и не съм оптимист. Съжалявам, но не мога да ви отделя повече време поради служебни задължения.

- Имам и сатирична поезия... - понадигна се младежът. - Знам си един сонет наизуст. Ето:

САТИРИЧНИ ОРЪЖИЯ

В битката за истините прости
литват думите на местния зевзек -
залпове от флот ракетоносци,
поразяващи ви с гъделен ефект.

Скобите (два ятагана остри).
Запетайката, о, тя е спусък мек.
Многоточията... са откоси...
А тирето - шпага на стратег.

Точки две: чифте мълниеносно.
Удивителната! Бомба! И фишек!
Питанките? Имаш ли въпроси?
Чакай бумеранговия им ефект!

Точка. Черна. Сам си я изпроси.
И усмивчица. За Бог да прости.

Рецитацията беше толкова неочаквана, че двамата неловко се умълчаха, сякаш някой се бе изпуснал в купе. По някое време редакторът схвана конфуза на ситуацията и отвори прозореца. Птичките отвън ревнаха като изтървани.

- Надухте ми главата! - викна Гемитрак и метна фишека по някава гугутка.

Момчето стана. Това беше краят на аудиенцията.

Генади Митрашки-Гемитрак му отвори вратата и го потупа по рамото, както се изтръсква прахта от дребен трофей.

- Не се напъвай излишно, мойто момче. И мерената реч не е за тебе. Не се обиждай, но всичко прочетено дотук показва, че ти липсва чувство за хумор. Нямаш сатиричен рефлекс. Не си готов за публикация. Помисли върху това, докато гониш влака за Ихтиман. Ще ти дам и един последен съвет. Зарежи хумора. Забрави сатирата. Апропо, защо не минеш към творчество за деца? Аз например цял живот пиша за най-младата аудитория. Сега работя върху буквар за първи клас. Докато ми губеше времето, измайсторих стихче за буквата „б”, слушай:

Баба бърше бърни.
Бърни бърше баба.
Бърши, бабо, бърни,
бърши, обърши ги!

- Виж колко хубаво ми се получи!