ВЪЛШЕБНАТА ПЛАНИНА

web

Твърдят, че всеки
за свойта смърт е сладък плод – ако не го откъснат,
той сам ще падне в меките всеядни устни
на черната земя.

Миглена Николчина

Това е място, в което смъртта
полепва по стените, души-дебне,
с любов ловецът жертвите оглежда,
разтегля времето в безкрайна допирателна.
Ти вътре, аз навън с празен поглед,
опитвам се да влезна в роман на Томас Ман.
Горе Витоша е в мъгли, мъгли, при нас
е ситен дъжд и ти в шепи живот събираш.
Тихо ме съветваш да вървя и аз вървя
по същата безкрайна, знам че няма краища
в ушните канали на вселената - ембрионите спят,
не се обръщам, помня в онзи час дискретно
всяка капка между пръстите ти.
Като се върнеш, седем години ще мълчим,
при този бран бавно думите капят
и ще ни трябва време да съберем
за две изречения.

© Камелия Спасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.03.2013, № 3 (160)