МОТИВ И МОТИВАЦИЯ
(Социално-психологически аспекти)

Иван Райчев

web

Терминът „мотивация” в психологията има по-различно звучене отколкото в ежедневния си контекст (свързано с работата или училищата) и е една висока готовност за постигането на някаква цел в смисъл на един външен, често обоснован от стопански интереси, термин. В психологичен план този термин означава подтик към действие. В средата на ХХ век науката за мотивацията се е считала за ядро на психологията, защото мотивите са водещи в поведението на хората, така че определенията за мотивация, заедно с условията за стимулиране, са най-важните детерминанти на поведението. В мотивационната психология се разграничават две тенденции - или се наблюдават най-неосъзнатите процеси, които чрез физиологични емоционални апели водят до импулси в поведението (психоанализа, биологично ориентирана психология), или се изследват съзнателни волеви процеси и конкретните действия. Това теоретично делене произлиза от употребата на два различни „инструмента” за диагностика на мотивите. От една страна, се използва аперцептивният тест ТАТ, Murray, 1943, който бива причислен към проективните методи, от друга страна, се използват въпросниците, чрез които се целят рефлективни отговори от страна на анкетираните. На база на тези изследвания се приема, че съществуват два вида мотиви: едни, които не корелират помежду си, и други,такива, при които само един от двата вида може да бъде „измерен” чрез двата способа.

Изследванията на Фигнер, Грасмюк (1999: 172) не доказват категорично разграничаване на имплицитната (скрита) от експлицитната (явна) мотивация, на имплицитните от експлицитните мотиви. По-скоро самопреценката (експлицитната мотивация) и изследващите действия тестове (имплицитната) мотивация се допълват хармонично в скалите като едно косистентно цяло. Резултатите потвърждават предположенията, че при експлицитната и имплицитната мотивации не става въпрос за две разделени и самостоятелни феноменални сфери, а за две взаимосвързани една с друга: имплицитните (скритите) мотиви се възприемат чрез осъзнатото изживяване и способността за самоанализ и по този начин навлизат в експлицитната (явната) феноменална област.

Противно на това експлицитните мотиви влияят върху имплицитната област. Двете области могат да се допълват и в много случаи не са конкурентни, там където човек трябва да положи повече усилия да направи нещо или волята е недостатъчна.

Разсъжденията ни до тук изискват обяснение относно съдържателната страна (аспекти) на следните термини:

Мотивите,това в психологията са вродени психофизиологични предразположения, които дават възможност на притежателя си да възприема различни предмети и чрез това възприемане да изживее емоционална възбуда и взависимост от преживяното да действа по един или друг начин или най-малкото да чувства импулса да действа.

Мотивация,е състояние, когатоиндивидът е мотивиран.

Емоции, те играят важна роля при мотивите, защото живите същества повтарят действия, при които са изпитали желания и избягват такива, при които са изпитали неприятност (нежелание).

Интензитет на мотивацията - предопределя се от два фактора:изгледите за успех и субективната стойност на целта.

Феноменът „мотивация” се определя (идентифицира) по четири признака:

Активиране, мотивацията винаги означава процес, степен на действие.

Посока, действието бива насочено към една определена цел и има продължителност, докато се постигне целта или докато друг мотив е приоритетен.

Интензивност, действието може да е с определена степен интензитет, задълбочено или по-повърхностно.

Трайност, преследването на целите може да бъде интензивно и не толкова интензивно. В някои от случаите преследването на целите продължава и тогава, когато се появяват затруднения от различно естество.

Какви примери могат да се посочат за мотивите и каква е тяхната класификация?

Същественият проблем се състои в класификация на мотивите, поради факта, че не е абсолютно сигурно дали импулси или мотиви са причинили определено действие. Но със сигурност това са предразположения, които под една или друга форма трябва да стимулират отвън. Това налага мотивите да бъдат класифицирани.

Ето и няколко примера:

Амбициозност, може да бъде дефинирана като склонност на човека да преодолява трудности възможно по най-добрия начин.

Стремеж за власт, всеки човек в една или друга степен желае да осъществи контрол върху средата и обкръжаващите го хора. Противоположна на това е безпомощността - състояние, при което човек не може да промени обстоятелствата.

Социални нужди, хората имат потребност от контакти с други хора, за да общуват помежду си.

Любопитство, хората са предразположени, изхождайки от други мотивации, към манипулиране и изследване на околната си среда, т.е. те проявяват определено любопитство.

Всеки човек притежава посочените мотиви, различна е само тяхната интензивност, зависеща от човека и е индивидуален белег. Въпреки това обаче интензивността остава стабилна с течение на времето.

Стивън Райс (2000), чрез проведени емпирични социологически изследвания, открива 16 жизнени мотива, които са вредни, обуславят човешкото поведение и трябва да бъдат изживени. Чрез тях всеки човек разкрива индивидуален мотивационен профил, отличаващ го от другите. Стивън Райс създава и въпросник, чрез който се определя всеки индивидуален профил, но се отказва от валидността и точността на метода и с това омаловажава неговото значение за науката. Кои са според него тези 16 жизненоважни мотива?

сила, стремеж към успех, постижение, влияние,

независимост, стремеж към свобода, стопанска независимост,

любопитство, стремеж към знание и истина,

признание,стремеж към социално признание, принадлежност, самочувствие,

ред, стремеж към стабилност, яснота и добра организация,

чест, стремеж към лоялност и морална интеграция,

пестене, стремеж към натрупване на материални стоки и собственост,

идеализъм, стремеж към социално равноправие,

връзки, стремеж към приятелство, радост,

семейство, стремеж към семеен живот и към възпитание на собствените деца,

статус, стремеж към богатство, титли и обществено внимание,

отмъщение, стремеж към борба, агресивност,

романтика, стремеж към еротичен живот, сексуалност, красота,

хранене, задоволяване на витални потребности,

спорт, потребност от поддържане на физическо здраве,

спокойствие, стремеж към отмора и емоционална сигурност.

По време на обучение доминиращи мотиви са:

мотивът да се постигне нещо - надежда за успех или страх от провал,

мотив за принадлежност - надежда да бъдеш приет от другите или страх от изолиране, отблъскване,

потребност от сигурност и близост,

възможност за самоизява,да се докажеш.

Психологически аспекти на мотивацията

Според Норберт Бишов (2001) мотивацията е единна комплексна система от действия и това може да се разбере впоследствие само при нейното функциониране.

Психологията трудно намира отговор на въпроса: „Какво предизвиква дадено действие?”, като отговорът се състои в това, че самият въпрос общо взето трябва да бъде формулиран по следния начин: „Как трябва да бъде устроен един организъм, за да може да оцелее и да се развива и умножава?”, т.е. кои проблеми трябва да бъдат решени, кои качества трябва да бъдат насърчавани и как те могат да бъдат разпознати в наблюдаваните индивиди и да бъдат използвани за тяхната класификация.

Феноменолозите създадоха субтилни нюанси, Левин и Фройд събудиха усета за динамичните зависимости, етологията внесе сравнителна и генетична перспектива. Нито една от тези идеи обаче не достигна постиженията на бихейвиористите, чийто принос бе повече вреден, отколкото полезен.

Междувременно започна да се предполага, че импулси и чувства биха могли да бъдат много повече от банкрут на разума, но по въпроса за тяхната позитивна роля цари скрита безпомощност. Преди да се създадат теории каква е връзката между емоциите и мотивациите, трябва да се изясни тяхното съдържание и значение. Как може да се осъществи това? На идеолозите им остава само да взаимстват скришом от разговорния език на прототипологията, да нагодят дефинициите към собствените си нужди, при което често са разменяни или подменяни очевидното и същественото. Други търсят помощта на невропсихологията, но тя може да натрупа само анатомични и ендокринологични знания, защото й липсва опит в систематичното мислене, така че объркването е тотално.

При наблюдаването на животни се забелязва, че повечето движения служат за задоволяване, търсене на храна и то толкова настървено, колкото повече време е минало от последното ядене. В конкретния случай силата на глада определя интензивността на мотивацията.

Казано по-общо, мотивите са водещи и подтикващи, т.е. те са психическите причини за действието. То дава възможност на притежателя си да възприема различни предмети и чрез това възприемане да изживее емоционална възбуда и взависимост от преживяното да действа по един определен начин или най-малко да чувства импулси за действие.

Мотивацията и волята като категории

За да се достигне до определено действие, трябва да възникне и мотив за действието - намерението. Съществуването на мотив за действие предполага подготовка и реализация на намерението за действие, като се изчака подходящ момент за това.

Мотивационната тенденция не е достатъчна за изграждане на намерението и за подбуда на действието. Преди да се формира намерението, се изграждат най-важните аспекти на желанието, свързани с реализацията на целта. Важна роля играят собствените предпочитания, желания, способности. Това се нарича воля или процес на волята.

Действието се характеризира с четири фази, а именно:

Предецизионална фаза. Тъй като човек не е в състояние да реализира всичките си желания, той трябва да определи кои са приоритетни. Това се осъществява според критериите на реализацията (очакване) и на желанието (стойност), като се отчита наличието на: необходимото време, необходимите средства и евентуалната възможност за реализация. Последствията, разходите и усилието стоят в основата на желанието.

Преакционална фаза. При тази фаза човек е сигурен, че желанието му ще се реализира, но въпреки това желанието трябва да бъде превърнато във воля. За да пристъпи към реализирането на действието трябва да се изясни кога, как, къде и колко време ще трае действието.

Акционална фаза (фаза на действието). Задачата, която трябва да бъде решена при тази фаза е успешното завършване на действията, спомагащи за реализация на волята. Успешното реализиране на действието се определя от силата на волята на основното намерение, което представлява границата на степен на готовност за полагане на усилия.

Постакционална фаза. Посочване резултатите от действието. Ако резултатът от действието отговаря на поставената цел, желанието за постигане на целта се деактивира. Ако резултатът се различава от поставената цел, трябва да се създадат нови или старите модели на действие да се формулират по нов начин, за да изглежда по-вероятно постигането на целта.

Какви са психологическите модели за обяснение?

Инстинктно-теоретична основа. Инстинкт е действие на младо, неопитно същество, което други същества от неговия вид също изпълняват, без да си поставят цел.

Психо-аналитична основа. Задоволяването на нуждите биват обяснявани чрез вътрешното състояние на възбуда, които по принцип са свързани с позитивно афектно състояние. Нужда и ефекти, мотивация и емоции са свързани заедно и взаимно се обуславят.

Поведението като основа. Към първостепенните импулси могат да се причислят гладът, жаждата, сексуалността или т.нар. витални потребности. При т.нар. второстепенни импулси определени обстоятелства въз основа на опит добиват свойства на импулси.

Еможционално-психологическа основа. Наблюдава емоциите само като желание-нежелание-измерение, а мотивацията като търсене-избягване, т.е. измерение.

С посочените модели не изчерпваме темата за психологическите модели за обяснение на поведението, като въпросът остава открит за други мнения по третираната проблематика относно мотивацията като процес.

БИБЛИОГРАФИЯ

Баумерт 1993: Baumert, Jurgen. Lernstrategien, motivationale Orientierung und Selbstwirksamkeitsuberzeugingen im Kontextfschulischen Lernens. Unterrichtswissenschaft, 1993, № 4, 327-354.

Бишов 2001: Bischof, Norbert. Überlegungen zur Architektur der Motivation. 2001. <http://www.motivationspsychologie.unizh.ch/ARCHIV/MPK/abstracts.html#Bischof> (25.08.2006).

Ландрърг 2002: Ландбърг, М. Първичната сила на мотивацията. София, 2002.

Николов 1974: Николов, Л. Мотиви на поведение и социални структури. София, 1974.

Райс 2000: Reiss, Steren. Who Am I? The 16 Basic Desires That Motivate Our Actions and Define Our Personalities. 2000. New York: The Berkeley Publishing 9 Group.

Фигнер, Грасмюк 1999: Figner, Bernd & Grasmück. Entwicklung eines computergestützten Fragebogens zur Erhebung von Motivkennwerten. Lizentiatsarbeit. Zürich: Psychlogisches Institut der Universität, 1999.

© Иван Райчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.08.2006, № 8 (81)