НЕ ОБИЖДАЙТЕ ХРИСТО ФОТЕВ, МОЛЯ!

Георги Чалдъков

web

Трябва да умеем да прощаваме на хората техния талант.
Андрей Н. Колмогоров (1903-1987)

ПОДАДЕНЕ, да ти се подава да правиш нещо хубаво, ми каза бай Васил, тогава мой пациент, преди това учител в селското училище. Така, в края на 60-те години на миналия век, като лекар в бургаските села, научих тази дума. И до сега си мисля, че заедно с “дарование”, това са най-сполучливите преводи на “талант” (от гръцки talanton - древногръцка монета, мярка за тегло). В нашата богата на таланти страна умеем ли да прощаваме този човешки (и генетичен) “грях”? Тук накратко ще отговоря на този важен въпрос с разказ за един човек, който почти през цялото време ще наричам автора. И как той не само не прощава, но дори анатемосва таланта на най-големия поет, живял в Бургас - ХРИСТО ФОТЕВ.

И този Никулден Бургас, както Париж за Хемингуей, бе един безкраен празник. Но този път един автор, дошъл от вътрешността на страната, и станал известен детски поет в Бургас, ме разочарова с “проза от спомени” за един “Живот от вчера” - книга, която приятел ми даде със същото възмущение, с което аз сега пиша тези редове.

“Всичко на 30 км от морето е провинция” - казва Хемингуей. И провинциално мислене на хора, присадени край морето. Но цървули няма в морето - ах, поезия, нито в Бургас има поезия без Христо Фотев! Спомняте си андалуския брат на Христо - Лорка и неговите “портокали няма в морето - ах, любов, ни в Севиля има любов!” Хронологията на талантите - почти в едни и същи години единият е убит, а другият се ражда - за да продължи мисията. Природата винаги оставя поне един дежурен поет в света.

Но в Бургас вече е дошъл авторът. И онова, което криптогенно е правил, когато Христо Фотев е бил жив, сега постмортем изригва с неприлични обиди към него. Дори улиците на Бургас не са пощадени - авторът съжалява, че “Първи май” е отново “Александровска” и се очудва защо “Карл Маркс” е станала “Демокрация”. Като Прокруст-разбойника той реже или разпъва краката на хора, за да ги нагоди на своите стандарти на мислене. И пише за най-бургаския поет, че “Не знам защо някои дами и господа се опитват да митологизират Христо Фотев! Това, разни кафеджийки и кафеджии, които той черпи обилно и вероятно сега те се опитват да го изкарат “легендарен герой”. Или: “Разни кафеджийки и софийски мастии с ръкопляскания и пиянски славословения го промениха. Ще кажа нещо по-драстично: полуинтелигенцията го развали.”

И проф. Светлозар Игов ли е полуинтелигент, и той ли е черпен обилно от Христо Фотев, че в “Поезия на екстаза” пише: “Не знам много ли са българските градове, които могат да се похвалят, че са обезсмъртени в толкова хубави стихове. А и не знам дали е правилно да нарека Бургас родното място на поета Христо Фотев, а не Христо Фотев - родината на поетичния Бургас. Поне за мен Бургас винаги е присъствал такъв, какъвто го е създал в поезията си Христо Фотев. Защото не градовете създават поетите, а поетите - градовете.”

На фона на този професорски анализ бруталните и цинични думи на автора ми позволяват да го наричам посредствен, дребен човек. Знам, че той няма да е съгласен с тази диагноза. Но ние трябва да свикваме да не се обиждаме, когато умен човек ни каже, че сме по-малко умни, дори - глупави, така както не се обиждаме, когато някой ни каже, че очите ни са по-слабо кафяви от неговите. Това го знам от материята, която преподавам и изследвам: клетъчната и молекулната (включително генната) биология.

Авторът настоятелно подчертава, че е поел риска да изрича истината. Но в един момент, усетил, че нарушава границите, пише: “Но по-добре да спирам, че все още има “полу”, които биха ме обвинили в хиляди гряха. ... вие продължете, вие сте от тях и знаете още какво да кажете за мене.”

Какво кресчендо на завистта - талантът на посредствените, на който не трябва да прощаваме! Защото “няма по-опасно явление за обществото от действеното невежество” - от локалните личностни до глобалните политически прояви на човека тази формула на Гьоте продължава да действа. За съжаление и в родния Бургас!

И още: Прокрустовата (садистичната) наслада е доминираща при описанието на светлите личности, с които авторът е имал честта да се среща: Генко Генков (като че ли скандалите в кафене “Малина” с жена му Гертруда са най-характерното за големия художник), Радой Ралин (представен като сексуален маниак), Пеньо Пенев, Славчо Чернишев. Господи, но всички те, заедно с Христо Фотев, са вече в ложите на рая - защо авторът си позволява да ги хули от партера на земята? И защо точно най-талантливият между тях - Христо Фотев - е най-много измъчван в Прокрустовото легло? Слава Богу, Стефан Чолаков, Кръстьо Станишев, Васил Василев (Вас Вас) и Димитър Стойчев са пощадени. Авторът, разбира се, не пести хвалбите си за някои конюнктурни човечета (израз на поета Ендре Ади... и станал вече мой израз за Недялко Йорданов).

От Томас Ман и Зигмунд Фройд знам, че когато болестта не прави един автор по-кротък, авторът озлобява или просто си е бил злобен. Знам също така, че Христо Фотев ще му прости, защото проявяваше изключителна толерантност дори към агресивната глупост на другите. Той носеше благата вест - не случайно е роден точно на Благовещение - 25 март.

Нито пък е случайно, че аз искам по бургаски доброжелателно да кажа на автора, че трябва повече и добронамерено да мисли, да се учи на благост към другите. И да му напомня, че Христо Фотев, а не той или някои от тези, които хвали в книгата си, е написал “монолога на дон Кихот”:

О, слепота на глупаво родени.
Вий съществувате, зловещи демони,
вий, вещици с усмивки разкривени...
Вий идвате - сияещи насекоми,
влечуги седмоглави - и заспя ли,
във кръгове оплитате лицето ми -
заключвате ме в своите спирали.

И още:

Небето се съблича със безмилостно
спокойствие... Тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му -
без никого
да унизи, за да изтъкне себе си...
(Какво по-недостъпно и по-нравствено?)

Тогава и авторът, като умните и благородните хора, ще може да се възхищава, а не да ругае по-надарените от него. И ще разбере достойния смисъл на думите на големия руски математик Андрей Николаевич Колмогоров. И на проф. Асен Златаров: “възхищението е привилегия на духовно богатите личности.” Надявам се, че в живота си от днес и утре авторът* на “Живот от вчера” е укротил думите и комплексите си за малоценност. Във всички аспекти такова поведение е много по-добро, включително за здравето на човека.

© Георги Чалдъков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2007, № 2 (87)