Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Деница Дилова-Маркова

web

Имало едно време двама съседи. Те се казвали Янко и Радул. Янко имал котарак на име Ромео, а Радул женска котка на име Жулиета. Обичали се котешкият Ромео и котешката Жулиета. Особено през март. Всъщност през цялата година се обичали, но през март направо прекалявали. Ромео вадел един такъв носов тембър и цяла нощ виел под спалнята на Радуловица, на чиито гърди кротко мъркала Жулиета. Радул спял на дивана в кухнята, защото както всеки мъж на средна възраст хъркал и пречел на нежното спокойствие, царящо в женската спалня. Щом Жулиета чуела Ромеовия вой, скачала, настръхнала от страст, и хуквала през прозореца навън, като не се интересувала, че при всеки отскок раздира с нокти нежната бяла гръд на стопанката си. Търпението на Радуловица имало своя предел. Оттатък хъркащият Радул нищо не чувал, но съпругата му имало нощи, в които не мигвала от любовните трели навън. Това се отразявало на външния й вид, торбичките под очите й станали синкави и още по-увиснали, а червените черти по гърдите й - много и все по-дълбоки. За психическите поражения, които получила следствие на бурните котешки страсти, можем само да гадаем по реакциите й:

- Радулеееееееееее! - изревала тя една нощ малко преди четири и петнайсет.

Разгонената Жулиета току-що била напуснала общото легло по най-стряскащия начин, втурвайки се към неудържимите нощни удоволствия с Ромео. А Радул тъкмо сънувал, че е на пет години и майка му тъкмо го е оставила в детската градина.

- Това трябва да спре! - се възправила тя до леглото на нищо неподозиращия Радул.

В тъмното, по нощница, му заприличала на една лоша леля от детската градина, от която имал дълги години кошмари, защото го карала да си изяжда всичката супа с пържени парченца хляб, която някой садист беше нарекъл с хубавата дума "кротони".

- К-к-ое? - заекнал той, носещ се още в небитието на съня. Все още мислел, че това е лелята с кротоните.

- Говори с Янко и то още сега! Да махнат този гнусен Ромео от градината ми или ще го обеся на входната им врата.

Радул най-после познал жена си, видял, че си е у дома, направил връзката жена му - котарака Ромео - Янко и взел да стопля за причината на събуждането му. Жена му искала от него да се скара със съседите заради похотливия нрав на котарака им.

- Не мога да им казвам нищо... с Янко играем сантасе - казал плахо Радул.

Предпочитал да изяде две порции супа с кротони, отколкото да направи това.

- Тогава не отговарям за последствията - врътнала се Радуловица и тръшнала вратата след себе си. Радул си легнал отново и въпреки тревогата в сърцето заспал отново, а жена му не мигнала цяла нощ, кроейки пъклените си планове относно съдбата на бедния, прострелян от стрелите на Амур Ромео.

На другия ден, докато мъжете били на работа, Радуловица отишла при Янковица и й казала директно какви неприятности очакват котарака им, ако не го озаптят.

- Вашата разгонена Жулиета не може да си държи краката пет минути затворени - защитила се подобаващо Янковица. - Същинска кучка е. Ромео не е виновен, той е доброто ми момче. Оная току мине с вирната опашка под носа му да го дразни.

- Кой е кучка, ма, простачке проста?

Радуловица се разтреперила цяла. Да нарекат котката й кучка за нея било по-страшно и от смърт на близък човек.

Така, след още няколко подобни реплики, те се разделили, преизпълнени с омраза. Вечерта за първи път от години Янко и Радул не играли сантасе. А през нощта една подла ръка пуснала в градината на Янкови отровена мишка и после си легнала като къпана. Рано сутринта влюбената Жулиета изтичала да се изпишка навън и открила своя мил Ромео да лежи отровен под прозореца на къщата й. Подушила го оттук-оттам и видяла, че до него стои половин порция недоядена мишка. Ромео много обичал Жулиета и винаги й оставял половината от храната си, ако намерел нещо ценно из градината. Жулиета не била яла скоро мишка и веднага забравила умрелия си любовник. Казала си: "Така и така Ромео лежи и не ме поглежда, поне да хапна, каквото ми е оставил" и тъй като още не била закусила, изгълтала крехката хапка на часа.

Малко по-късно Радуловица открила труповете на двете животни. Ромео отдолу, а Жулиета просната възнак над него, с поглед втренчен в синевата, там горе, където нямало омраза, отрови и други човешки глупости.

 

 

© Деница Дилова-Маркова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.09.2006, № 9 (82)
















Партньори