Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Август  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Библиотека
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НОЩ В ХОТЕЛА

Зигфрид Ленц

web | Сън с флейта

Нощният портиер прекара изядените върхове на пръстите си по схемата на хотела, повдигна съжалително рамене и се извърна наляво, при което платът на униформата му се опъна опасно под мишниците.

- Това е единствената възможност - каза той. - В този късен час няма да намерите никъде стая с едно легло. Естествено, ако искате, бихте могли да проверите и в някой друг хотел. Но трябва да ви кажа още отсега, че ако се върнете пак при нас, едва ли ще можем вече да ви услужим. Свободното легло в двойната стая, което - не знам по какви причини - не желаете да вземете, навярно ще е заето вече от някой уморен пътник.

- Добре - каза Швам. - Ще взема леглото. Само бих желал - нещо, което навярно ще разберете - да зная с кого ще деля стаята си. Питам не от предпазливост, съвсем не, тъй като няма от какво да се опасявам. Моят съквартирант - човекът, с когото прекарваш една нощ, все пак би могъл да се нарече почти съквартирант - вече там ли е?

- Да, той е в стаята и спи.

- Значи спи - повтори Швам, поиска адресна карта, попълни я и я връчи обратно на портиера. После се качи по стълбите.

Швам неволно забави крачка, щом откри стаята с посочения му номер, затаи дъх, с надеждата да дочуе някакъв шум, който непознатият би могъл да издаде, а после долепи око до отвора на ключалката. Стаята бе тъмна. В същия маг дочу, че някой се качва по стълбите и трябваше да действа. Естествено, можеше да продължи, като си даде вид, че се е заблудил в коридора. Другата възможност беше да влезе в стаята, в която бе законно настанен и където в едното легло вече спеше някакъв човек.

Швам натисна дръжката. Затвори вратата след себе си и заопипва с длан по стената, за да открие ключа на лампата. Изведнъж се закова на мястото си - край него (веднага схвана, че там някъде са леглата) се чу мрачен, но енергичен глас:

- Почакайте, не палете, ако обичате, лампата. Ще бъде любезно от ваша страна, ако ме оставите на тъмно.

- Очаквахте ли ме? - попита Швам уплашено, обаче отговор не последва. Вместо това непознатият каза:

- Гледайте да не се спънете в патериците ми и внимавайте да не паднете върху куфара ми, който се намира приблизително по средата на стаята. Аз ще ви напътствам до леглото ви - направете три крачки покрай стената, после се обърнете наляво и след като направите още три крачки, ще можете да докоснете таблата на леглото си.

Швам се подчини, стигна до леглото, смъкна дрехите си и се пъхна под одеялото. Вслуша се в дишането на другия и разбра, че дълго няма да може да заспи.

- Впрочем - проговори той колебливо след известно време, - името ми е Швам.

- Така ли? - каза другият.

- Да.

- Може би сте дошли за някакъв конгрес?

- Не. А вие?

- Не.

- По служба?

- Не, не би могло да се каже.

- Поводът да дойда тук е вероятно най-странният, който би могъл да доведе някого в този град - каза Швам.

На близката гара някакъв влак правеше маневра. Земята се тресеше, а леглата, в които лежаха двамата мъже, потрепваха.

- Да не би да искате да се самоубиете в този град? - попита другият.

- Не - каза Швам. - На самоубиец ли ви приличам?

- Не зная на какво приличате - отвърна другият. - Тъмно е в стаята.

Швам обясни с плахо оживление в гласа:

- Да пази бог, не това е причината. Знаете ли, имам син, господин... (другият не назова името си), един малък хлапак, заради него съм тук.

- В болница ли е?

- Как така? Той си е здрав, може би действително е малко бледичък, но иначе е напълно здрав. Исках да ви обясня защо съм тук, тук при вас, в тази стая. Както вече казах, заради моето момче. То е ужасно чувствително, истинска мимоза, реагира, щом само сянка падне върху него.

- Значи все пак е в болницата.

- Не - извика Швам, - вече ви казах, че е здрав във всяко отношение. Само че е застрашен да се разболее. Този малчуган има душа, крехка като стъкло, оттам идва заплахата.

- Защо не се самоубие? - запита другият.

- Но моля ви, как може едно дете като него, още незряло, на такава възраст? Защо говорите така? Не, момчето ми е застрашено по следната причина: всяка, ама всяка сутрин, отивайки на училище - той ходи на училище винаги сам, - трябва да стои пред една железопътна бариера и да чака да мине ранният влак. И той, хлапакът, наистина стои там, маха с ръка на влака, маха с всичка сила, приветливо и отчаяно.

- Е, и?

- После - каза Швам, - после отива на училище, а когато се върне в къщи, е разстроен и замаян. Не е в състояние да учи уроците си, не му се играе, не му се приказва - и така е вече месеци наред, всеки божи ден. Ще ми погине момчето.

- Но какво го кара да се държи така?

- Виждате ли - каза Швам, - ето това е странното. Момчето маха с ръка на влака и никой пътник - както тъжно отбелязва то, - никой пътник не му отговаря. И така дълбоко взима това присърце, че ние - жена ми и аз - сме изпаднали в най-голяма тревога. То маха с ръка, а никой не му отговаря - разбира се, пътниците не са длъжни да правят това, а би било абсурдно и смешно да се издаде наредба в подобен смисъл, но...

- И вие, господин Швам, искате да облекчите неволята на вашето момче, като вземете утре ранния влак и помахате в отговор на малкия?

- Да - каза Швам, - да...

- Мене - каза непознатият - децата не ме интересуват. Дори ги мразя и ги отбягвам, тъй като заради тях - в буквалния смисъл на думата - загубих жена си. Тя умря при първото си раждане.

- Моите съболезнования - каза Швам и се изправи в леглото си. Приятна топлина обля тялото му. Почувства, че сега вече ще може да заспи.

Другият попита:

- За Курцбах ли ще заминете?

- Да.

- И не ви обземат никакви съмнения при това ваше намерение. Ще бъда по-откровен, не се ли срамувате да мамите момчето си? Понеже онова, което смятате да извършите - трябва да признаете, - е измама, чиста лъжа.

Швам каза с раздразнение:

- Как си позволявате, моля, отде-накъде ви идват подобни неща наум?

Отпусна се тежко в леглото, зави се презглава, полежа известно време, размишлявайки, и после заспа.

Когато на следващата сутрин отвори очи, установи, че е сам в стаята. Погледна часовника си и се уплаши - до влака оставаха още пет минути и бе изключено да го хване.

Подир обед - не можеше да си позволи да остане още една нощ в града - пристигна подтиснат и разочарован вкъщи.

Вратата отвори неговото момче - щастливо и извън себе си от радост. То се хвърли насреща му, заблъска с юмручета по бедрото му и извика:

- Един пътник ми отговори, маха ми много дълго!

- Имаше ли патерица? - попита Швам.

- Да, имаше и бастун. Накрая завърза носната си кърпа за бастуна и го размахва от прозореца, чак докато го изгубих от погледа си!

1949

 

 

© Зигфрид Ленц
© Венцеслав Константинов - превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.03.2007
Антология: Сън с флейта. 130 немски разказа от XX век. Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2006-2009
















Партньори