НЕОЦЕЛЕЛИ ГЛАСОВЕ І

web

1.

Когато прекомерно
порасне носталгията
паметта е
къса дреха
и отесняла

раздират гърдите й
плътта

2.

Красива лъжа
ударена в гръб
и любовта
върху земята
окървавена

3.

Спрял часовникът
броя с дъха си

4.

Оцетът на дните
и гъбата на сърцето ми

с такава побирателност

достойна за почуда

5.

Времето е
храна на поезията

а любовниците й - понякога -

новата му
дреха

6.

Алегории на бялото го разкъсаха

7.

Когато изненадата
забие нож между ребрата ми
един мой сън получава
плът и кръв

8.

Кървя прошепнах пак
Кървя във всички цветове

9.

Когато се спъна върху късмета си
падат всичките ми рани

(разбирай - от удара на пожеланието)

10а.

Опипвам формата на черепа си
от любопитство

10б.

(една малка грешка при разкопките съз-
даваше правилното впечатление за усмивка)

11.

Всички хубави неща траят кратко или най-
много цял живот

12.

Плюейки зърно по зърно
наровите спазми
на носталгията

13.

Когато се спъне - късметът върху мен
разбирай - в съня ми пада една
звезда

14.

Всяка сутрин

със златни люспи

плувам в нейното кандило

© Димитрис Аллос
© Яна Букова, превод от гръцки език
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2007, № 3 (88)