ИЛИ

web

Подвижен пясък паметта

разсъмва се и огладнява за всичките ми
птици за всичките ми притежания

(това се случва всяка високосна година
когато оставам кожа и кости)

Не помня вече името

нито лицето й едно
пропадане сега емигранти
токът спрян

но добре си спомням слънцето
по обед

прясна пот
прах от частна улица

Божия десница в гърдите ми си спомням
месеше душевните материали

и теб

да пускаш далматинците
в стаята

юп - юп

да ме черпиш с грозде
да ме храниш

зърно по зърно

черната дъвка на безгрижието
с която паметта
си упражнява челюстите

© Димитрис Аллос
© Яна Букова, превод от гръцки език
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.03.2007, № 3 (88)