ОМ

web

Когато Бог беше още дете
и Любовта му беше ембрион,
а небесните тела охлюви
от непозната субстанция,
Той издиша в Нирвана
от благословените си ноздри
спираловидни еманации,
нарече ги Светове и запали
благодатен Огън върху Челото си...
После замеси в мъдрите си шепи
светлина, вода и кал на кълбо,
запя Ом и Земя го нарече.
Нарисува на небето с палци
първа и последна четвърт на Луната,
пълнолунието подари на жената,
за да е благодатна утробата й,
и рече мъжът да бъде воин,
верен на Светлината...
А лицата на всички човеци,
що създаде, светеха като икони.
И остави да се прояви Змията
и да върши делата си, чак
докато дойде Светещата Раса...
Тъй рече и тъй стана...

© Уляна Паскалева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2010, № 12 (133)

Други публикации:
Уляна Паскалева. Душа преди разпролетяване. 2010.