МИСТИЧНА ДВОЙКА

web

Изплуваха винаги от Нищото
и пак така неусетно се стопяваха.
Най-дълбоките им същности
датираха от еони време.
Лицето й светеше, тя носеше:
слънце върху косите си, луна - върху
облата вдлъбнатинка на рамото си,
усмивката й прогонваше нощта
и разлистваше зората,
а притварянето на ресниците й
причиняваше водопад
от падащи звезди.
Неговото лице грееше -
отвън и отвътре с огъня на Орела.
Тънките му фини пръсти
бяха сякаш корени на светлинни лъчи
и често танцуваха върху
струните на музикален инструмент,
който сияеше тихо и мистично.
Когато пребиваваха в нечий дом,
разпалваха камини от обич
в сърцата на заобикалящите ги,
които после дни наред
разнасяха уханието на благодатта им.
Бяха орисани да разлистват любов
навсякъде по Пътя си...

© Уляна Паскалева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.12.2010, № 12 (133)

Други публикации:
Уляна Паскалева. Цветни камъчета под дъгата. 2009.