ЛЕСНО ЛИ Е ДА СИ МЛАД ОПЕРЕН РЕЖИСЬОР В БЪЛГАРИЯ?
Разговор с Теодор Стамболиев

Методи Захариев

web

С този въпрос се обърнах към най-младия оперен режисьор в България - Теодор Стамболиев (род. 1978), който наскоро реализира „Трубадур” на Верди в Русенската опера. Но преди това го помолих да се представи сам.

- Роден съм в Русе, в семейството на критика и преводача Огнян Стамболиев, който наскоро издаде голяма двутомна “Нова книга за операта”, и оперната артистка Виолета Шаханова. Израснах в Русенската опера, театър с големи традиции в режисурата и с голяма певческа слава. За Русе в близкото минало са казвали: “И Миланската скала не е в Рим!”. Завърших Музикалната гимназия “Веселин Стоянов” с обой, но при все че не бях лош обоист, не исках да работя в оркестър. Увличаше ме театърът. Кандидатствах за специалността “оперна режисура” в Музикалната академия в София - и след приемния изпит от Академичния съвет отпуснаха специална бройка за мен. Завърших след 4 години, служих в казармата, работих за кратко в няколко редакции в София и в Русе и постъпих в Русенската опера, където работя сега.

- Но преди това започнахте да поставяте още като студент...

- Да, още през втори курс поставих и организирах една камерна продукция - на “Слугинята-господарка” от Перголези, този пръв образец-шедьовър на комичната опера. Това беше в Академията, а на следващата година я реализирах отново - на сцената на НАТФИЗ в друг вариант, с диригент проф. Емил Янев. След това асистирах на моя преподавател, проф. Светозар Донев, в Оперетата и на проф. Румен Нейков в Софийската опера, при постановката му на “Тоска” с Кабаиванска. Следващата ми работа беше отново като постановчик и изпълнителен продуцент - на една по-голяма продукция, “Веселата вдовица” от Лехар, с участието на мои колеги, млади възпитаници на Академията, сред които бяха и станалите известни по-късно: Ина Кънчева и Пеньо Пирозов...

- Какво научихте от Вашия професор?

- Благодарен съм на професор Донев за много неща. Първо, че ми повярва и че ме остави да се оправям сам в моите спектакли. Даде ми абсолютна свобода. Освен че е много добър и опитен режисьор и педагог, той е и човек, който знае как да работи с хората, особено с артистите, и да получи онова, което поиска, без усилия и без излишно насилие, до което прибягват някои. Затова и с него се работи лесно и с удоволствие. Той е бил дълги години много успешен директор на Софийската опера и на Оперетата, където е отново директор. И тези два национални института под неговото ръководство са били отлични ансамблови театри и са съществували без сериозни сътресения и конфликти. А това е изключително важно - климатът за работа, за творчество... И аз се старая да бъда търпелив и внимателен с артистите, по принцип певците са с крехка психика и деликатна душевност. Опитвам се да не бъда груб и авторитарен, защото тогава истински добри резултати не се постигат...

- Какво мислите за днешната оперна режисура - имам предвид тази на Запад, модерната, авангардната?

- Ако имате предвид тази от немскоезичния свят, не я приемам. Твърде авангардна е за моя вкус. А и нашата публика не е чак толкова преситена от опера и музикален театър, за да гледа подобни спектакли, като например "Фиделио" от Бетовен на Берлинската Дойче Опер, в която героят, затворникът-революционер Флорестан пее прочутата си ария от второто действие като облича комбинезона на своята съпруга Леонора! Влиза в гардероб, а после излиза, търкаля се по пода и хленчи!... Във Франция също правят много подобни спектакли. За щастие, в родината на операта, Италия, не е така, също и в Англия, Испания, Русия. Ние, българите, сме доста консервативни по отношение на операта. За нас тя е нещо като жив музей! Искаме реализъм до натурализъм, богати и подробни декори и костюми и не допускаме никакви експерименти. Затова и в доста аспекти сме по- назад. Казват, че преди двайсет-трийсет години у нас се е правел по-добър, истински ансамблов музикален театър, че сме имали по-добри режисьори, диригенти, сценографи... Не съм бил роден и не знам, мога да съдя за това по разговори, архивни материали, записи... Но мисля, че е имало и доста успешни сезони, имало е и експерименти...

- Казват, че сценографията е изключително важна в оперния театър...

- Да, така е. Мнозина считат, че тя до голяма степен определя успеха на един спектакъл. Но у нас възможнистите са доста ограничени. Нямаме добри сценографи, особено в операта, и затова трябва да търсим от драмата - те имат по-интересно и модерно мислене. Но нямаме и средства за добра сценография. А и техниката ни е просто за окайване! И трябва да се прави от нищо нещо. А в Европа сцените, дори и най-малките, са прекрасно оборудвани. Там осветлението, което наричаме “художествено” (така го отбелязваме в програмите към спектаклите), е наистина “художествено”. Повечето от нашите сцени са направо примитивни - не разполагат с коли, кръгове, дори пропадала, с достатъчно осветление, изобщо с прилична сценична техника, и са като във възрожденско читалище от края на 19. век!

- Всички Ваши постановки досега бяха реализирани на български език, а знаем, че напоследък в България се пее предимно на италиански...

- Не приемам тази порочна практика - да се прави български музикален театър на чужди езици! Трябва да уважаваме, както себе си, така и нашата, българската публика. Защо в драматичния театър се играе само на български и се държи толкова още от времето на Яворов и след това и на Лилиев на чистотата на езика, на словото, а в музикалния - да се робува на моди и да се мисли само за турнетата в чужбина? В Европа на големите сцени се пее на италиански, но на малките (каквито са нашите!), се прави театър на роден език. Ето например в Берлин в Дойче опер се пее на чужди езици, но в Комише опер - изключително на немски.

- Как разпределяте ролите?

- Това в оперния театър у нас става с диригента и директора. За разлика от драматичния, където режисьорът има пълната свобода да проведе и защити своята концепция, важна част от която е и разпределението на ролите. Големият режисьор Кръстю Мирски е казвал: “Направя ли точното разпределение, половината работа по пиесата е вече готова!”. В операта има други закони - видът глас на първо място. Казва се: тази артистка има драматичен или тежък сопранов глас и трябва да изпълни ролята на прекрасната и нежна Дездемона от “Отело”. Да, но ако тя тежи около сто килограма и трудно се движи по сцената? Тя ще бъде, казва диригентът, защото ще може да надвика оркестъра - груб, силен и недоизработен, бих добавил аз... За съжаление, напоследък немалко млади певци у нас са с тежка, несценична физика...

- Ето това са част от условностите и неприятните моменти в операта, с които един режисьор трябва да се бори или примири...

- Днес по света водеща е фигурата на оперния режисьор. Докато у нас все още има диктат на диригентите... Затова у нас трудно може да се направи истински музикален театър... И в това отношение скоро няма да бъдем на европейско равнище, въпреки че имаме добри певци и музиканти. Но нямаме режисьори, сценографи, технически оборудвани сцени, художествено осветление - или всичко, което прави операта истинска!

- А диктатът на диригентите у нас не е от вчера...

- Докато в Европа основната, водещата личност е режисьорът. Той разпределя първо ролите, на неговите основни изисквания се подчинява представлението, той дава цялостния облик на сцената, защото операта е театър и затова там резултатите са по-добри, а ние сме доста назад. У нас режисурата се подценява много, особено напоследък - някои диригенти дори си въобразяват, че могат да бъдат и режисьори, защото „знаели добре музиката”, сякаш операта е само музика! Някои директори пък мислят, че като поканят драматичен режисьор да постави опера, ще се получи много модерен спектакъл. Да, но в повечето случаи не се получава. Наскоро един известен и голям режисьор от драмата постави „Макбет” на Верди, но музиката така го скова, че стана нещо като костюмиран концерт! Операта, казва великият Борис Покровски, трябва да се прави от режисьори-музиканти, които да познават отлично и законите на сцената, и на музиката... Разбира се, както казах преди малко, на някои места, особено в Германия, има прекалено спорни, авангардни решения, дело на режисьорите, но в останалата част на света не е така. Там се правят истински ансамблови спектакли, често пъти и със звезди, но тези звезди са артисти, които се вписват хармонично в представлението, без да доминират над останалите. Всъщност днес в Европа водещата фигура в операта е режисьорът - той прави последното разпределение на ролите, той дава цялостния облик на спектакъла, а диригентът е на втори план.

- Какво мислите за репертоара на нашите театри?

- Доста е ограничен. Само италианска опера - едни и същи автори и заглавия от години. Няма френска, руска, славянска, немска опера. Да не говорим за автори от други страни като например Дворжак, Яначек, Сметана, или Пърсел, Бритън, Барток, Пендерецки. Няма български опери. Не се поставя дори нашият класик Парашкев Хаджиев! А неговата “Луд Гидия” е най-хубавата, най-мелодичната и най-обичаната от нашата публика българска творба. Изобщо в България не се пишат нови опери. Не се поръчват нито от държавата, нито от театрите. И това е много тревожно!

- Познавате ли своите млади колеги?

- Почти не ги познавам. Сега става смяна на поколенията. Много от старите режисьори вече ги няма. Появиха се нови имена - в Бургас, Стара Загора, София... Зная, че преди културното министерство е следило и подпомогало младите при първите им изяви, но сега никой не се интересува от нас, в Министерството дори не са чували за нас. За специализации, командировки, прегледи на продукцията, дори да видят някой наш спектакъл, не можем и да се надяваме, така както е било преди - с грижа за младите, с поглед или контрол, с оценка... Сега дори от БНР не искат да пуснат едно съобщение от едно изречение, че в Русе или Бургас например млад режисьор прави нова постановка на Чимароза или Чайковски! Да не говорим за вестниците и телевизиите, за които операта е нещо чуждо и далечно, като остров Гренландия например..

- Приемате ли “реформата ОФД”? Напоследък има много остри критики за нея...

- Как да я приема, като затруднява и моята работа. Правим оперна постановка и се налага да се отложи, ако не три пъти, поне два пъти, със седмици и дори месеци, защото на оркестъра излязло някакво халтурно турне навън, срещу стотинки, разбира се, но “турне”. А ако оркестрите бяха два - отделни, както си беше, както е и по света, а не един или един и половина, както е при нас, работата щеше да върви нормално. А и симфоничните музиканти малко по-трудно свирят опера, те не чуват добре това, което става на сцената, нямат навици да следят певците, да се съобразяват с тях, да следват темпоритъма на сцената и затова обикновено съпроводите не са добри.

- Бихте ли работили в чужбина? Напоследък всички бягат. Много млади творци от света на музиката учиха години у нас, безплатно, т.е. за сметка на държавата, а сега работят за сметка на други държави, които ги взеха като готови кадри и таланти.

- Считам се за български режисьор и съм се готвил за България, за нашата музикална сцена. Мисля, че камъкът трябва да тежи на мястото си...

- В четири от Вашите постановки участва и Вашата майка, примата на Русенската опера Виолета Шаханова. Как работите с нея?

- Тя е много добра и опитна певица и артистка и много ми помага с участието си. Но по принцип не я слушам и не приемам нейните съвети.

- Имате ли впечатления от младата публика в операта?

- Това е въпрос, който изисква цяла дискусия. Ще кажа камо, че младите се отдалечават фатално от истинската, голямата музика и изкуство. Вината е комплексна - на семейната среда, училището и особено на електронните медии. Трябва час по-скоро да се направи нещо за това от държавата, докато не е станало съвсем късно. С ученическата публика трябва да се работи по специални програми. В Европа не е така, както е сега у нас - работи се системно, методично за приобщаването на младите към прекрасния и неповторим свят на Моцарт, Верди и Пучини...

© Методи Захариев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.06.2006, № 6 (79)