ПЪРВООБРАЗЪТ НА П. Р. СЛАВЕЙКОВАТА "БОЙКА ВОЙВОДА"

Юрдан Трифонов

web | Избрани студии

П. Р. Славейков несъмнено е бил привърженик на постепенното мирно развитие на българския народ, преди освобождението. И бил е той такъв не от малодушие и липса на борчески дух, а защото е бил убеден, че всяко преждевременно хвърляне на народа в борба със силния му владетел ще бъде гибелно за него. Ала, въпреки това убеждение, дохождали са моменти, когато и той се е увличал от мисълта, че без въоръжена борба не може да мине. Така, във важната за историята на балканските народи година 1866, когато българските емигранти се раздвижили и тъкмели да влизат в съюз с Румъния и Сърбия за обща борба с турците, Славейков писал:

Слава, в ръка с’оръжие
Който бди на своя пост.
Туй, що старите зачнаха,
Млади ще го вкарат в’път.
Уморените заспаха,
Живите нека бдят.¹

Още повече се увлякъл поетът от мисълта за въоръжена борба в 1873 г. - годината, в която бил обесен Васил Левски, когато и най-смелите почнали да се отчайват. Тогава той преработил и напечатил в цариградското спис. "Читалище" своето произведение "Бойка войвода", намислено и отчасти изработено 20 години по-рано. За него той писал на 21 март, 1853 г. до Н. X. Палаузов: "Бойка Българска войница, която списвам за разтух на сопругата си от лятос насам, може да я видите в подлистника на "Цариградски вестник" някога. Но тогава написаното не видяло бял свят. И след като го преработил в 1873 г., от него се явила в печат само една част. Макар да било замислено като поема, това произведение, доколкото е напечатано, представя току-речи само един стихотворен разговор със силна революционна тенденция, пред който разговор има кратък разказ за това, къде и защо е станал той (разговорът). Действието се върши в старобългарското царство. Подвойводата Стоян получил съобщение от своя войвода, че гърците минали границата, пленявали бълг. градове и села, палели и убивали. Нему се поръчвало, да хване час по-скоро пътя през гората, да иде на връх Балкана и да нападне гърците отзад. Преди да тръгне, верният на дълга си Стоян се отбил в потайно време в село при кладенеца, гдето го чакала годеницата му Бойка, за да се прости с нея и да й даде воля, ако чуе, че е загинал, да се омъжи за другиго, стига той да е юнак, достоен за нея. Бойка, обаче, заявила на своя годеник, че ще отиде заедно с него на бой. Тогава почва дълга препирня, в която слисаният от това желание на момата войник се мъчи да я убеди да си остане на село, като изброява опасностите в боя, а тя му възразява и доказва, че смъртта на бойното поле е за предпочитане пред чакането и пред смъртта от болест. В Бойкините доказателства именно се крие ценността на произведението; те са красноречив зов за борба, който само цензурата на наивните очи е можела да пропусне. Ето едно късче от тях:

Час дошъл мъртъв да паднеш:
Где се по-лесно умира,
Ала не тамо в войската! -
С войската на бой кога си,
Щом чуеш екне тръбата,
Кипва кръвта ти, възвира,
Смърт ни на ум ти не иде;
Мислиш ти само за мщение...
Рана ли враг ти нанесе,
Кръв ли ти видиш да бликне,
По-силна жажда за мщене
в тебе тогаз се възражда.
Смъртна ли бъде таз рана,
Ясна, засмена, душата
Отведнаж тело оставя
мрътво, но с’слава покрито.²

Какво се е разказвало по-нататък в поемата не се знае, защото продължението й не е напечатано и не е намерено в книжата на поета³. Но един от синовете на поета (Пенчо) съобщава, че поемата разказвала подвизите на Стояна и неговото падане на бойното поле, а след това - подвизите на Бойка, която го заместила във войводството, и нейното връщане на село наедно с трупа на нейния любим, когото погребала на местото на срещата им.

Макар да не е посочен по-определено към кое време е искал да отнесе поетът разказваните в поемата случки, - не може да има никакво съмнение, че това време е предхождало турското завоевание, защото се представя, че воюването ставало с копия, стрели, сулици⁴ и мечове.

Но от нашата стара история няма сведения за никаква мома войвода; а и в народните песни става дума за юнакини главно по време на турците. По тази причина трябва да допуснем или че авторът е измислил напълно героите на своето произведение, или пък че е пренесъл към историята лица, живели в много по-сетнешно време. Пенчо Славейков, без съмнение, по сведения, дадени от баща му, твърди, че е направено последното. Той пише: "Сюжетът на Бойка Войвода е взет от легендарните разкази за някаква си жена-войвода, върлувала из Търновско, в началото на миналото (т.е. на 19-то) столетие"⁵. - Че наистина действието става в Търновско, показват ни следните думи на поета:

Когат’ водата дохожда,
Стара ти майка понесе
На лов ти беше далеко,
Баща ти беше в Търново...

От тях се вижда още, че от селото на Бойка до Търново било по-близо, отколкото до мястото, където Стоян ходел на лов. - Но кое е това място и кое лице е дало повод на Славейков да създаде своята "Бойка войвода"? - Да отговорим на този въпрос ни подтиква не само любопитството, а и съзнанието, че когато лицата и местата, които са вдъхновявали нашите поети, са известни, тия места стават по-мили на нашите сърца, а това не е излишно в днешното време на разочарование. Нека тия места бъдат посетени от младежта и нека и това помогне, тя да обикне по-силно "нашата земя хубава".

Коя юначна мома се крие под Бойка войвода - това ние можем да узнаем по приписваните й особености и подвизи. За нея се казва, че било едничко дете на родителите си и че от малка пасла овци:

Аз сама съм едничка, аз за син и за дъщеря...
Аз съм расла, порасла по дъжд, по ветър с
Овцете. Често и гладна и жъдна!

За да убеди своя годеник да я вземе със себе си, Бойка му напомня два свои подвига, именно: 1) тя спасила Стояновата майка, когато я повлекла придошлата река, а баща му не бил в село:

Нима не помниш Стоене,
когат’ водата дохожда,
Стара ти майка понесе.
Аз сама скочих в реката,
буйни талази пресекох.
Насред река я настигнах.
Жива на брег я извлекох.

2) Изнесла на ръце из пламналата къща самия Стоян, когато той лежал унесен от силна треска:

Или забрави, Стоене,
Тебе когат’ те тресеше,
Че ви се къща запали,
Кой скочи в страшни огневе,
че на ръце те изнесе,
както агне гергьовско!...

Посочените подробности във връзка със съобщението, че момата е живяла в края на XVIII век подсещат, че в образа на Бойка войвода се крие юнакинята Рада Барачкина, която наистина се е подвизавала в последната четвъртина на 18 и в началото на 19 в. За нея Славейков, по предание от близки лица, е записал следните сведения, обнародвани в книжката му "Примери исторически" (Цариград, 1868 г.):

Рада била от село Чолакова махала⁶, което се намира на 1 час разстояние от Търново към ю.-з. - там, дето Дреновската река се влива в Янтра. Това село било заселено някога от селяни на близкото, сега запустяло, село Качица, което се намирало четвърт час по-нагоре. Рада била едничка дъщеря на жена-вдовица с малко имотец, която била известна с прозвището Барачката. Още от малка тя проявявала голяма смелост и самопожертвователност. Така, когато била момиче на 12-13 год. и пасяла овци, тя спасила живота на едно по-малко от нея овчарче, когото бил повлякъл буйният и стремителен порой на дола, който пада от стените горе и тече край самото село.

Като пък била на 17-18 г., един летен ден, на жътва, когато всички селяни се намирали на нивата, а в село били останали само хлемавите и немощни старци, - случило се да се запали една къща, в която лежала бабичка, прехласната от силна треска. Рада била първата, която, щом съгледала от нивата дима, завтекла се, влязла в пламналата къща и изнесла на ръце болната бабичка. За тази юначна и добросърдечна мома искали да се оженят много момци не само от нейното село, но и от другите околни села. Та не стигали българските ергени, ами в нея се влюбил и сина на един богат и влиятелен ага от село Качица, който със заплашвания отстранил другите искатели и настоявал Рада да се потурчи и омъжи за него. За да се избави от него, Рада влязла в юнашката дружина на Вълчан войвода, а когато той бил хванат и убит от леденишкия спахия Ахладоглу, заела местото му и водила дружината, като защищавала околното население от злосторници, дори до времето, когато Исмаил Трестиниклията заел и умирил Търновско (началото на 19. век)⁷.

Не е мъчно да се види, че именно тази мома е била праобразът на Бойка войвода. Славейков я пренесъл в старобългарско време, но в поемата твърде малко отстъпил от онова, което бил чувал за нея: на Бойка са приписани същите два подвига, които била извършила Рада, с онази разлика, че героинята на поемата спасява от водата не овчарче, а майката на Стояна, от огъня пък изнася не бабичка, а самия Стоян. Но и Бойка, като Рада, след смъртта на либето си, става водителка на неговата чета. И така, под Бойка войвода се крие юначната Рада Барачкина от с. Чолакова махала.

Текста подготви Даниела Беличовска

БЕЛЕЖКИ

1. [Първоначална редакция на стихотворението "Мудно ходи нашто време", познато в редакцията на П. П. Славейков. Вж: Славейков, П. Р. Избрани съчинения. Т. 1. София, 1978, с. 95-96, 333-334.] [обратно]

2. [Ю. Трифонов цитира ранен вариант на поемата, публикуван в сп. "Читалище" (ІІІ, 1873, кн. 11, 31 авг., с. 1034-1043). Поемата е позната в редакция на П. П. Славейков. Вж. Славейков, П. Р. Избрани съчинения. Т. 1. София, 1978, с. 144-154, 345-346.] [обратно]

3. [В публикувания в избраните съчинения на П. Р. Славейков текст следват още 89 стиха.] [обратно]

4. [Вид късо копие за хвърляне.] [обратно]

5. [Петко Р. Славейков. Характеристика от Пенчо Славейков. // Славейков, П. Р. Избрани съчинения. Книга първа. Под ред. на Пенчо Славейков. София, 1901.] [обратно]

6. Днес Чолаковци - квартал на Велико Търново. [обратно]

7. Исмаил ага Тръстениклията (Тръстеникли, Исмаил ага, Тръстениклиоглу) (1797-1806 ) - силистренски паша, чиито владения включвали цяла Североизточна България. [обратно]

НОВА БИБЛИОГРАФИЯ

Баева 1958: Баева, С. Творчеството на Петко Р. Славейков от периода на Кримската война. // Известия на Института за българска литература, кн. VІІ, 1958.

Баева 1968: Баева, С. Петко Славейков. Живот и творчество 1827-1870. София: БАН, 1968.

© Юрдан Трифонов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2014
Юрдан Трифонов. Избрани студии. Варна: LiterNet, 2006-2014

Други публикации:
Юрдан Трифонов. Първообразът на П. Р. Славейковата "Бойка войвода". // Мир, ХХХІV, бр. 8307, 10 март 1928, с. 3.