20 МИНУТИ ВРЕМЕ

web

08:40
морето е наблизо
и ми маха
08:41
с грамадната си мокра длан
за здравей
и
08:42
довиждане
усмивка от вчера
усмивка за утре
и днес ще съм тъжна,
а още е сутрин
08:43
автобусът не спира,
където има хора,
а по празните спирки
за почивки
ръждясали надежди от времето,
08:44
от дъждовете
и от липса на чадъри
08:45
вземи си днес от
сладката тъга
08:46
марципанена солетка
си хапни
часовникът няма
несветещи чертички
08:47
от колко време пиша
някак да разнообразя
08:48
минутите,
изнизващи се по терлички
и тихо, много неусетно
08:49
не мога да ги спра
като крадци са
ограбват тихо всичко от мига
разнищват времето,
08:50
което като изслушана
аудио-касетка
изщраква
в уокмена ми
и
08:51
няма кой да я обърне
и няма кой да каже какво
е записано
от другата й страна...
08:52
хотели до пътя
от ляво
от дясно
празни...
сезонът е свършил,
но някой премита
с усмивка листата
08:53
подарък от есента
пред стълбището на портала
стои един човек със шапка,
под която нещо се белее
08:54
не виждам това, което е,
измислям си,
скучая в тези
хилещи ми се минути
08:55
хабя листите на тефтерчето
и знам, че после ще ги изхвърля,
поне ще ми остане това
губене на времето
08:56
движим се по кална улица
цапвам с поглед
право в локвите
08:57
краката ми на сухо си остават,
а чувствам се затънала в калта
08:58
и гледам повече във нея
да се навъргалям
08:59
така, че да ми стигне
за по-дълго,
да не видят колко съм
бяла, прозрачна почти,
колко крехка...

сама

пътувам...
и очите съзират,
че е 09:00
а всъщност времето не съществува
ако затворя очите си за часовника...
и тогава ще има време...
ще има време...
има време...
време...
за...............................................................

© Галина Златева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.10.2016, № 10 (203)

Други публикации:
Галина Златева. 20 минути. Велико Търново: Фабер, 2007.