ЕСЕННА СЛУЧКА

web

Нещо есенно с мене се случи -
сок покапа, откърши се плод.
И така неусетно научих,
как животът ми става Живот...

Забранените летни усмивки,
закъснелите топли ята
са се сгушили - ласки наивни
със скъсени от студ имена.

Помъдрялата болна топола,
сладкодумният вихър врабци,
оределите пръсти на облака,
всичко есенни думи шепти.

На ръба на изгрялото слънце
зъзнат шепа зелени листа...
Мокри улици вятърът мята,
прах завихря, подхвърля сърца...

Невъзможните топли прегръдки,
ококорени птичи гнезда...
Колебливи дъждовните тръпки,
наумили си пир над града...

Нещо есенно с мене се случи -
маха сиво крило от острещния стълб -
и подрежда по жицата бързи съзвучия
в подозрително щедър акорд.

© Гергана Атанасова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.02.2006, № 2 (75)