ПРЕСЛЕДВАНЕ

web

Прощавай, майко, аз съм само плът,
обречена на остър слух и хищници.
Животът ми е бяг - задъхан път,
а отстрани на пътя няма нищо.

Аз нямам дом и сянка. Аз съм дивечът:
зеници, ужас и изящни глезени.
Такива като мене ги убиват
щастливи ранобудни главорези,

а после ги окачат по стените си.
И само празнотата на главите ни,
натъпкани с памук и обещания,
остава да краси живота, мамо.

Аз мога да вървя срещу природата,
но моята природа е навсякъде,
а аз съм дивеч и ме дебнат в мрака
опасности без образ и порода.

Не ме оплаквай, майко. Аз съм тяло:
кълбо от страх, което си отива.
И само звярът, който не познавам,
е моят звяр.
Защото Аз съм дивечът.

© Елица Мавродинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2012, № 8 (153)