ЕВЕНТУАЛНА ПОЕМА

web

А сега накъде? Накъде в тоя ден като дупка,
в тоя свят като паст,
в тая къща с унили пердета...

По гръбнака ми пъплят стада от уплашени тръпки.
Аз съм Кронос със лек махмурлук.
Аз изяждам лицето си.

Аз вися като плоска вина в полумрака си.
Има ме.
Мен ме има напук. Съществувам съвсем под носа ти.
И потича от вимето божие топлата зима,
и се давя във нея хиляда мъчителни пъти.

Дай ми блага парализа, Господи,
спри сетивата ми,
тези остри убийци с глигани наместо очи,
тези лъснати гладки търбуси, преяли с цитати,
спри сърцето ми,
този поялник за скъсани дни.

Дай ми нежно въже от змиорки
и някаква песен,
подложи под краката ми купчина правилни рими
и ме вей като знаме, когато увисна,
обесена
върху главната буква на твоето праведно име.

© Елица Мавродинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2012, № 8 (153)