СЕДЕМ ДНИ ЧУДЕСНИ ЗА ДЕЦАТА

Благовеста Касабова

web

Откровено казано, когато Анелия Янковска-Сенгалевич ми позвъни по телефона и ме попита дали ще приема да ми подари новата си книга за деца „7 дни чудесни“, не бях особено благосклонна. Името й ми бе съвсем непознато и някак си не нашенско, пък и заглавието ми се стори претенциозно.

Много книги получавам в последните години, но малко прочитам до края, особено детски. От пет-шест години насам са излезли пет-шест стойностни произведения и толкова на средно равнище. Но книгата на Анелия Янковска прочетох докрай. И ми хареса.

Тя има малко по-необичайна конструкция - за всеки ден от седмицата има по една приказка, по едно-две стихотворения и толкова гатанки. Всяко утро започва с приказка - аз си представях, че вечерта ще завърши с приказка, но вероятно това е по инерция, защото приказки се разказват, предимно преди да заспят децата. Късите приказни истории в сборника са разказани по детски непринудено, живо и интересно. На днешен език - сочен, ясен, изчистен и разбираем за читателя или слушателя. Авторката изглежда добре разбира малките и умее да общува с тях. Умее естествено да ги въведе в света на героите си - в някои приказки познатият персонаж е забавен, весел, игрив.

Едно от качествата на Анелия Янковска е чувството й за хумор, чрез което често характеризира в детайли действащите лица, без самата тя да се намесва видимо. Това е едно от най-добрите качества на приказника и малцина го притежават. В някои от историите - „Котенцето, Пеперудко и песничките“, „Приказка за сън“, „Рожденият ден на Яна“ - също има стихотворения и интересното е, че техни автори са самите герои. Така текстът не само че се обогатява емоционално, но и става по-достоверен за детското възприемане.

Анелия Янковска разказва интригуващо и макар че приказките й звучат съвременно, тя е по-близо до традицията в жанра, отколкото до някои опити тя да се разчупи или съвсем да се пренебрегне. Повечето от стихотворенията й също имат качества и ми е трудно да определя къде повече е сполучила. И те са емоционално наситени, искрени, изпълнени с топлина и детски аромат. Съумяла е да ги насити с настроение, да изгради образи, да потопи читателя си в уютен лиричен свят и приятелски да им внуши поетичните си послания.

Когато вали и навън е студено,
рисувам морето във синьо-зелено.
По пясъка стъпвам, играя и ето:
горещото слънце ми бели нослето.
А щом се досетя, че няма я мама
и нея рисувам, и вече сме двама.

Гатанките са третият жанр в „7 дни чудесни“. Знае се, че те не рядко са препъни-камък за автора. Иска се голямо умение, за да се получи истинска гатанка. И поетичност, и конкретност, пределно синтезирана характеристика на обекта, подсещащи белези и т.н. Не мисля, че Анелия Янковска не е успяла тук, напротив има гатанки, които отговарят на изискванията, но има и някои, в които поезията преобладава за сметка на точния детайл. И това се забелязва в по-дългите гатанки, например в тази за блатото. Обаче там, където текстът е достатъчно сгъстен и подсещащ, успехът е налице.

Черно-бяла крадла шумно
из гората грака.
Тази птица присмехулна
се нарича.....

(сврака)

Като цяло „7 дни чудесни“ е една от сполучливите детски книги, излезли в последно време. Анелия Янковска притежава дадености както на разказвач-приказник, така и на поет със свои чувствителни сетива, със свой авторски знак и умение да прониква по свой начин в света на малките си читатели. А те, още неизкушени, директно искрени и непрощаващи посредствеността, вече я приеха с висока оценка.

© Благовеста Касабова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.10.2011, № 10 (143)