ПЕРУШИНАТА НА ПОЕЗИЯТА

web

Отгледани от тинята на мисълта, безформени,
копирани от смътни сенки - подвижни твърде, -
но които не говорят, не разпитват, не разплитат
отегченото кълбо във локвите - с ръжда, или,
от тенекиен звън, - но които, още в лист, в
изгнилите листа - и още - с`зеленясяли и
кадифени страници, встрани, изравят от дъха
й сън... Край острието на блатата с тъжно
острие прелитат, над спускането на деня
размахват лепнещи криле, и заплашителни, но
заедно - в менливите, обветряни, прозирни клетки:
- опитомените ята - безмислени. Но думите, които -
вече в думи предрешени - не помнят само бяло:
- в бялото: - на хапки. - Лотоса. -
- И в ротора: - калта.

© Васил Тоновски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.08.2005, № 8 (69)