Веселин Алексиев - Слонова кост

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЛОНОВА КОСТ

Веселин Алексиев

web

На Радичков - с преклонение

Реших отново да отида на онова място, където отдавна не бях ходил.

Беше точно както си го спомнях. Тихият океан беше все така тих, Сфинксът все си беше със счупен нос, наклонената кула в Пиза все си падаше. Само едно нещо се бе променило.

Животът не бълбукаше, не вреше както преди.

Сега само се изпаряваше и от време на време оформяше някоя капка върху запотения капак на моята душа.

При все това аз се радвах. Радвах се, че съм тук. Радвах се, че не ме помнят. Но аз ги помнех.

Дойде време да замълча. Светлините угаснаха, аз затаих дъх и зачаках небето и земята да се влеят в мен и да ме завлекат със себе си, както ураганен вятър потопява морски кораб.

Кораб в душата, луна през деня... Това е то театър!