Тодор Стоянов - Небето на детството

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЕБЕТО НА ДЕТСТВОТО

web

Ах, какво беше
небето
на детството!...
Бездънно синьо,
напоено с топлината
на лятото
и с дъх
на узряла
пшеница...
В полето е тихо.
Ветрецът слаб
леко люлее
вълните
на жълтото
житено
море.
По дланта ми
пълзи
божа кравица.
Тя стига
върха
на показалеца ми
и бавно отлита
към далечния
приказен хоризонт,
където се спират
за кратка почивка
суетливите облаци.
Ние вървим с татко.
Той разтрива
в дланите си
житен клас -
и ето в шепата ми
летят
топлите зрънца...
- Може ли
да се яде? -
питам.
- Може,
това е жито.
От него пекат хляб.
Аз дъвча
житени
зрънца,
щапам бос
по топлата
земя
и зная, че утре
пак ме чака
слънчев ден...