СТИХОСБИРКА, НАРЕЧЕНА "ПЪРВА"

Светлана Янева

web

Едновременно скромно и провокативно е заглавието на първата стихосбирка на Елица Великова. “Първа”. Сякаш казва: “Все пак, извинете, но сега започвам!” и “Опитайте да отгатнете продължението”. И неминуемо се сещаме за друг случай, в който автор, много известен при това, е именувал произведението си с числително: Ричард Бах - “Едно”. Това съпоставяне не е случайно. В “Едно” той сгъва и разгъва под различни ъгли лабиринта на съдбовните вероятности, а Елица Великова в поезията си съчетава религиозност, суеверие, атавизъм във виждане за живота, сблъскващо привидността с естествеността, бита с метафизичното, хармонията на природата с дисхармонията в човешките отношения.

Стихосбирката “Първа” непрекъснато бяга от конвенциите. Тя излиза от общоприетата рамка на затваряне на текстовете от страница пета до съдържанието. Не че няма съдържание. Има, но изглежда изненадващо и когато разгърнете книгата, разбирате защо. За оригиналното художествено оформление е виновен тандемът Елица Великова - Христо Карастоянов (явяващ се редактор) - всяка страница е организирана вертикално, с едно централно стихотворение и встрани от него, в друг шрифт - кратък лиричен фрагмент. Разделени са от сива линия и ако решите, може да се откажете от равния ритъм на хоризонталното четене, от привичното отгръщане страница след страница, да спрете при някой от тия късове и да се заиграете в пренареждане на смисли с младата поетеса:

СЛЪНЦЕ

Някои казват, че то
чака деня.
Аз казвам, че то си
почива от него.

ПРИЯТЕЛ

Кучето ми проговори!
Май съм на път
да загубя
най-добрия си
приятел...

В началото на всеки цикъл от стихосбирката “Първа”: “Бронята на делника”, “Жаждата на деня” и “Оазисът на дните”, освен свежите абстрактни рисунки на Симона Кожухарова е поставен и по един библейски цитат, ориентиращ в обединяващата за него идея. В първия цикъл тя е разминаването като проблем на иницииращата се в обществото личност, във втория - любовта, която променя облика на всичко около и в нас, в третия - усещането за мистичния земен заряд и необяснимата способност на хората да се преобразяват. Още в “Бронята на делника” проговаря една уж нахакана хлапачка, която изглежда прекалено откровена и не й пука много дали ще нарани някого. Начин да защитиш себе си, както се оказва:

А колко е приятно да си точат
езиците квартални върху тебе.
И да не можеш ти дори - от непорочност -
да им покажеш среден. (В случай на неизпълнение)

Изпросената дързост прикрива несподелимостта на тайните, че луната може да бъде видяна като капчица восък от свещ просълзена, нощта - с един нелюбовен час по-дълга, че до бяло нажежените звезди/ потъват в торбата на мрака.

Поезията на Елица Великова успява да е естествена в своята изненадваща образност, поради което е и въздействаща. А “Първа” изглежда съвременно, звучи така и е стилна от корица до корица.

И не свършва до “съдържанието” си!

© Светлана Янева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2006, № 3 (76)

Други публикации:
Делник (Ямбол), 12.03.1999.