НИЕ, СЛОЖНОСМЪРТНИТЕ

web

Разговорите
подменихме с докладни.

Не с просто,
а с въоръжено око
погледнахме на света.

На всичкото отгоре
се и превъоръжихме.

Вперихме очи.

Вторачихме се.
Взряхме се.

Събитията
очите ни избодоха.

Заживяхме билбордно,
барабанно,
барбаронно.

Хипнотизирани
в хоризонта.

С включени секундомери.

С олющени
от улични псувни
каросерии.

Свити
в луксозните си бункери.

Върнали времето
с векове назад.

Заковали поглед
в пъпа си.

Опаковали крясъците.
Разопаковали тишините.

Не обезщетили съзнанията.
Но отчуждили имотите.

С банкоматни биографии.
С източени като банки самоти.

Разпродали душите си
на цената на движимото имущество.
Вдигнали до небето цените на недвижимото.

Паяци окупираха
градовете,
за да ни санкционират.

Били сме запушвали инфарктно
артериите в телата им.

Погребални агенти
приватизираха
гробищните паркове -

метър по метър.

Преправихме се
на сложносмъртни.

Омаловажихме мащабите
на сърцеемкостта си -

милиметър по милиметър,

осмелихме страховете.
Изплашихме смелостите.
Смекчихме коравосърдечията.

Приспахме ветровете.
Раздухме джобните.

Разламтяхме се.
Разломотихме се.

Моловете започнаха да растат като гъби.

Моловете - паметниците
на безупречното настояще.

Осъмнахме, облепени в плакатни залези.

Напълно неразпознаваеми.

Родени от ехото
на предсказуемото вдругиден.

2009

© Петър Петров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2010, № 11 (132)