Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БАЩА МИ В МЕН

web

"Аз съм същия, ето ръцете ми.
Но сега ще ме видиш и друг.
Ще те бия с каиш и въжета.
Ти ще стенеш до моя ботуш."

Александър Вутимски

В подземието на своя панелен палат
Господарят бавно затяга колана си около врата ми
и знам, че този път няма да ме напусне,
знам, че наистина има нужда от мен,
може би колкото и аз от него.

Всичко е наред, устата е завързана,
самоомразата е усмирена в жилетка от хром,
ръцете са обезопасени с ремъци зад гърба,
и зачервената плът сияе
в безтегловност.

Господ наказва тези, които обича -
казваше баща ми в пиянско полусъзнание,
в порутената къща на родителите си, където
пластмасовите разпятия и икони
гледаха всички ни отвисоко.

Никога не ми беше посягал -
задушаващата вина никога нямаше изкупление,
разбитото не трябваше да бъде поправяно,
за да ни напомня винаги, че дължим
подчинението си, съня си и въздуха.

В покоите на моя Господар
след удара през лицето следва целувка
и жестокостта на дланите му ме принуждава
да се добера с дълбоки глътки въздух
до светлината в очите му.

Благ и всеопрощаващ,
Той се навежда и целува баща ми в мен,
повдига нежно безсилието му в треперещите ми крака,
утешава разярената му съпротива в спазмите
на проникнатото ми тяло.

Вцепеняващата болка
изтласква екстаза в ново измерение,
където трансцендентното е физически осезаемо -
разлива се на вълни в мускулите, напуска пределите на кожата,
разпръсва тялото-свръхнова в нагорещена мъглявина.

И няма нито следа от мен,
само препускащите хълбоци на Господаря,
само спасяващите му конвулсии,
и усещането как баща ми
възторжено диша.

 

на Александър Вутимски с обич

 

 

© Николай Атанасов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2006, № 10 (83)

Други публикации:
Николай Атанасов. Органични форми. София: Алтера, 2007.