* * *

web

Думите за стихове не стигат, вярата за думите е малко,
                                                сънищата вярата не хранят.
Който знае, гледа да смълчава, който иска - вика и надвиква,
Който литне, въздуха не гледа, който бяга - свалят го от поста.
Който часовете е забравил, от минутите не се страхува.
Щом крило веднъж му е порасло, вече той за никъде не бърза.
Звуците за струните не стигат, песните за битките са малко.
Пее той, не слуша влака тракащ, осем - и светът е в телефона -
Автоматът гарата оглася със звъна си празен и без отзив,
Но мълчащите не отговарят, въпреки че знаят нещо още,
Тия, дето викат, тям им трябва да узнаят кой им е въпроса.

Омск, 1987

© Янка Дягилева
© Мария Вирхов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2005, № 10 (71)