 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дъждът не спира, пак безкрай
отронва той от свода многоцветен
все още хладните сълзи на май
и звуците на свойта дивна песен.
И като глас на птица не престава
да се разнася тя във утринта.
Долита песента и звуци не остават,
защото я сразява мисълта.
И ти ще чуеш - как вода тече!
По покрива тя танц е заиграла.
Природата приема своето момче
и песента, която му е дала.
© Владимир Калоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2016, № 5 (198)