Петър Бурлак-Вълканов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАМА

web

На прага тя седи. Със зърно храни
звездички жълтеникави. Обрасло е
из двора ни със треволяк. Харманът
прегърбва сянката й. Захласното
тя шета пак забързано из двора.
С ръжена вади топлата погача.
Наведена плеви сред чесъна и боба.
А във очите й топи се здрачът.
Ръцете си отпуща безутешно
върху земята сива, пепелява.
А сетне се пребражда, та поглежда
отвъд селото. Как ли се надява!
А майка ми да оплете пуловер
не може вече. Остаря. Разбирам.
Ний няма към влачанката с умора
да крачим през главанските баири...
Довечера ще седне до чекръка
и ще тъче конопените сълзи.
Ще вплита моите години скъпи -
на топ ще ги увива. Ще ги свързва.