Нико Стоянов - Без заглавие

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

web

Не заставай зад клепачите ми,
не смущавай съня ми,
не идвай в деня ми,
за да мога да живея,
за да мога да дишам
без тебе...

(Из писмото ти)

Среднощни снежинки светят...
Далече сега си,
там
зад девет земи в десета -
не можеш да спиш ти,
знам.
И скърцат тополи голи
над тебе, над мен -
над нас.
Забравя, че има пролет
в полето забравен
клас.
И пукат се лунно клони
под богоявленски
мраз.
Но чувам по телефона
отново аз твоя
глас.
От далечината няма
отчаяно
ме зовеш -
ни кон, ни магаре нямам;
ще тръгна към тебе
пеш.
Вземи я ти - обичта ми,
сърцето ми ти
вземи...
Но тихо въздишам само
зад трите
страни-земи...