web

София, 21.IV.1964 г.

Уважаеми Алипиев,

Вчера получих официалното Ви писмо от 17 т.м. и преди още да го разпечатам, шестото ми чувство ми подсказа, че то ще бъде отрицателно. Защото напоследък получавам отвсякъде отричащи отговори за печатания на мои белетристични и есеистични произведения. Какво ми остава? - да престана да пиша, да си изкопая гроба и да легна в него. Примери: едно издателство в Рим бе наело [...] да възложи някому превода на моята "Брегалница" на италиански. Работата бе сигурна, ала вчера заедно с Вашето писмо пристигна и друго - от Рим: отказват, понеже... им пречел. Моите есета "Трийсетгодишната с цветна молитва", една дузина от които бяхме печатали в списание "Родна реч" и които издателство "Народна младеж" прие за издаване през 1965 година, ми бяха преди седмица върнати, понеже не били от "профила" на издателството. Този палячовски "профил" сега служи на издателствата да връщат понякога приетите произведения, без да им мигне окото. Така беше и с "Микеланжело" в издателство "Народна просвета". Главният редактор Върчулев го одобри (и то възторжено), а директорът бил на друго мнение. И ето Ви отказ с извинението - "профилът"... Ами че защо Върчулев не обели зъб за "профил"? Той ми поръча по телефона да му занеса двете книжки с "Микеланжело" и трябваше да ми ги върне понеже директорът... Изглежда, че в много случаи главен редактор и директор не се погаждат в разбиранията си. Вие директор ли сте или главен редактор?

Вие, между другото ми пишете, че късно съм подал молба. Ами че в Съюза Ви говорих за "Микеланжело" и Вие не ми казахте, че е късно, а се съгласихте да издадете тая малка книга. Другата пречка, била според Вас, че управлението на "Полиграфиздат" не Ви позволявало да издавате критически статии (подч. авт., М.К.). Та белетристичното ми есе (подч. авт., М.К.) отде-накъде да е критическа статия? Не мога да разбера тия галиматии. И понеже Вие сте на мнение, че "есето ми е великолепно", много ми се иска да вярвам, че ще се наложите в издателството и в "Полиграфиздат" да напечатат нещастния "Микеланжело", за който нашите вестници и списания не трябвало да пишат.

Др[угo] - и в софийската национална галерия има изложба от фотоси и гипсови отливки на гениалните Микеланжелови творби.

Чакам утешителен отговор.

Ваш: Мих. Кремен

© Михаил Кремен
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.06.2005, № 6 (67)

Из личния архив на сем. Алипиеви.
Архивът е предоставен на Център Българистика към Катедра "Българска литература" при ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".