КРАЙ ЛОЗОВАТКА

web

На Владимир Калоянов

С четка от мокри салкъмови клони
ноември рисува в небето-тетрадка.
Архангеловден. Нейде край Лозоватка
подгонен от вятъра - вятъра гоня.

А той, полуделият дивак-бродяга,
Таврийската степ е прегърнал през кръста.
Угари черни целува, посяга
към нея с немирни, палави пръсти.

Ревнивец, ядосано ме шамароса,
с мокри листа ме заплю и замина.
Не ме засегна, не ме ядоса,
братя сме с него, само двамина.

Отпуснал главата, Архангел заплака,
но не посмя да докосне душите ни.
Сигурно днеска вали и в Буджака,
а ние все скитаме, от път ненаситени.

Братя сме ние, от също съсловие,
орисани вечно да скитаме горди.
Степта е запомнила тук, в Приазовие,
кървави залези, ногайски орди.

Откъм морето буря подуших.
Усетих я мигом със сърце и ноздри.
В българска реч затаено се вслушвах,
във аромата на вино и грозде.

За миг притъмня и ми стана горещо.
Бурята беше злокобна, но кратка.
Изгуби се вятъра. Нощта ме посрещна
объркан и слисан нейде край Лозоватка.

21 ноември 2001 г., гр. Бердянск

© Михаил Бъчваров-Бондар
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2016, № 5 (198)