БДИН*

web

Мила мамо,
аз умрях,
но не отидох във Рая,
а пристигнах във Бдин.
Пощальонът,
на своята ръждива "Украйна",
често минава,
така че противно на всички закони
ще имаш вести
от мен.
Честно да ти кажа
и тук не постигнах много,
понеже не знам езици.
Останах поет.
Но да си поет сред неми
е все едно да си гробар
в Отвъдното.
(Между другото,
видях гроба на Левски и Ботев.)
Моите връстници
отдавна станаха класици,
а аз люпя семки
на ръба на Канона.
Иначе, паса овцете на Царя
и така си изкарвам прехраната.
Срещнах два вида хора.
Едните викаха -
"Оттук ще мине лехата!"
Другите викаха -
"Оттам ще мине лехата!"
Бях раздвоен,
седях по средата.
Върху мен
се изля водата.
Както преди,
нямам другари.
Ходя сам на брега на реката.
Гледам нагоре,
чакам да донесе
я някой скрин,
я някое кандило
или гнездо, което да свия,
или да срещна жената,
която обичам.

© Иван Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2005, № 4 (65)

Други публикации:
Иван Христов. Бдин. София, 2004.