СЛУЧАЕН УРОК

web | Български поети от Бесарабия и Таврия

Родно село.
Далеко си от градския шум.
Изгубено си някъде из степта.
Из градините буйно цъфтящи
без оглед на студени нощи,
изгубено си из тревите мълчаливи,
бездомни - мили!
Проплакват спомените.
Мамини въздишки долавям,
че съм се изгубил надълго,
без да се обадя накъде съм
(писмата редки
не носят на майките нищо,
освен тревога.)
А баща ми,
опрян върху пръчка крива,
на старостта си,
със слепите си очи открива
нещо от детството си -
и не крие сълзите...

© Георги Барбаров
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.07.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна: LiterNet, 2005