АБСТРАКЦИЯ
(репортаж от изложба)

web

Откриването на изложбата мина,
(както винаги)
с флигорни и рози.
И никой
така и не видя
картината,
която си струваше
всичките пози.
Забили нос
в коктейла пищен,
кавалерите носеха
пълни чинии.
А дамата от портрета
едва се усмихваше
с ботичелини
линии.
Бях се вторачил
в самата нея
като юноша
на плаж за нудисти,
когато усетих
сребристия шлейф
да ме загръща
наистина.
Сякаш се спускаше
от пейзажа златен
да ме откъсне
от всички
наоколо.
И само след няколко
несигурни такта
вече танцувахме
голи.
Как се смесваха
тонове с багри
и палитрата беше
пълна!
Докато ме пусна
в миг и избяга
като ударена
с мълния.
Беше влязла
отново в рамката,
а аз я гледах
(с една дума)
лудо.
И се въртеше
залата,
само че
беше
свършило
чудото...
Чинквеченто си казах,
е родено преди
от някое
по-добро
общество.
Строго погледнато,
тази абстракция
въобще не седи
до нито
едно
божество.

© Антон Баев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.06.2005, № 6 (67)

Стихотворението получава Втора награда на конкурса "Магията Любов" (2005), Казанлък.