 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дойде при мен жената на приятел,
във късна, много късна черна нощ.
Навън вилнееше помитащ всичко вятър,
подобно хищник с нечовешка мощ…
Аз спуснах белите красиви щори.
Тя - миглите над черните очи.
И съвестта във нас не проговори…
Бе много по-красиво да мълчи…
И мина цяла вечност… И тогава…
"Вън вятърът…" - тя каза с дрезгав глас.
И мина цяла вечност… И тогава…
"…виновен е…" - довърших тихо аз…
Тя дръпна роклята и страшно чисто гола
изправи се настръхнала в нощта…
А аз седях и плачех сам на стола,
изгубил най-красивата мечта…
© Владо Любенов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.04.2006, № 4 (77)