Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЪТУВАНЕТО

Владислав Христов

web

тогава той се връщал от някаква делова среща по работа бил в столицата и се връщал със скапания автобус се връщал и си мислел защо всички автобуси в родината му са скапани а не като американските а не като японските а не като всички останали автобуси по цял свят мислил си защо имало толкова много катастрофи с автобуси дебилните им шофьори защо се състезават с бедните колички натъпкани с домати и пипер а понякога и с моркови мислите му прескачали като кенгурута прескачали нажежената магистрала това лято не е подходящо за служебни пътувания си мислел това лято е за жени за малки сладки жени с малки сладки дупенца а дебелото чудовище до него на седалката от три часа хрупало чипс и си бършело подмишниците с мокри кърпички защо си мислел той ме сложиха до това мустакато женище защо по дяволите шибаните билетопродавачки ме слагат винаги до такива огромни потящи се същества това сигурно е някакво проклятие никога не ме сложиха до някое маце мoже дори да не я заговоря може да я заговаря и да се окаже някоя тъпанарка както в повечето случаи се получава и все пак мислил си той дори да е тъпа поне не изглежда зле а това огромното туловище с рехавите мустаци и как нямаше едно свободно местенце в скапания автобус да се преместя там как мама му стара винаги всички места са заети колкото по-скапан автобусът толкова по пълен с пътници и изведнъж автобусът влязъл в някакъв град в някакъв малък еснафски град дето всички са по по най и смърдят на евтини парфюми такива градчета са винаги в средата на пътуването тъкмо когато отегчението е хвърлило своето въже на потния ти врат и автобусът спира пътниците да се изпикаят да се изсерат ако трябва но само да не създават после проблеми някои от тях слезли с чантите си и потънали в градчето да пържат кюфтета бързали че каймата се била размразила а като се размрази през лятото каймата става страшно шофьорът през това време отишъл да яде супа а тези току-що изпикалите се го гледали втренчено защото за тях нямало супа да сте станали шофьори говеда такива мислел си шофьорът ако искам още десет супи ще изям и пак ще ме чакате защото аз съм най-важният тук без мен до никаде няма да стигнете до никъде говеда такива а после поръсвал допълнително супата си с лютив червен пипер след малко всички се качили и зачакали шофьорът да си изпие кафето нашият човек седнал до дебелата госпожа която на пръв поглед се била смалила сигурно се е изсрала помислил си той и заровил поглед в тапицерията на предната седалка в автобуса имало само едно празно място сигурно някой жител на това малко еснафско градче ще се се качи за да пътува до друго малко еснафско градче си мислел той и докато си мислел влязла някаква мадама а той надигнал поглед да я види и видял една позната физиономия една сладка муцунка видял едно притеснено личице тя била негова колежка пет години учил той с нея в университета и тя дори го харесвала но по това време била много срамежлива и не й било до мъже и никой не успял за пет години да я изчука а тя го харесвала после тя станала по-решителна но той тогава бил с някаква курва и не му се занимавало с девственици макар че тайно си мислел за нея защото друго е да си го пъхнеш в нещо тесничко както казват старите коцкари та влязла тя в автобуса но не го видяла той станал и я назовал по име после отишъл да я прегърне тя също го прегърнала но нищо не му казала седнала на празното място до някакъв плешив чичка с карирана ризка и осем диоптъра очила на хубавите жени винаги им дават места до такива чички а мъжете които искат да си поговорят с тези жени ги настаняват до дебели женища с редки мустаци помислил си той и решил да действа започнал първо да моли огромната жена до която стоял да се премести до плешивия чичка но тя му отказала после той отишъл при плешивия чичка и започнал да го моли да се премести до огромната жена но той му отказал накрая нашият човек извадил петдесетлевова банкнота и я развял пред покрития с едри капки пот нос на дебелата госпожа та това са си почти петдесет пакета чипс помислила си тя и грабнала банкнотата после той извикал онова прекрасно създание да седне до него а мазното туловище се преместило при късогледия чичка рейсът потеглил отново на път в такъв момент всички рейсове дори и скапаните потеглят на път той и тя стоели вгледани един в друг тя мълчала той първи започнал да говори казал й колко много я харесвал преди време и колко добре изглежда сега дори по-невинна била дори по-красива макар и след десет години защото какво са десет години за една красива жена ако е курва за десет години ще се скапе дори да е красива курва пак ще се скапе не е като невинните жени те остават прекрасни до края на живота си те движат цялата земя завъртат я леко с розовите си пръстчета и тя се върти върти върти и всичко ти се струва тъй вълшебно дори безсмисленият ти живот слушала го тя а дясното ъгълче на устните й лекичко се повдигало нагоре той не спирал да говори тя не спирала да мълчи в един момент той й казал ела да живееш при мен писна ми от тези тъпи курви ела ще си прекарваме добре ще се чукаме й казал по цял ден и ще слушаме майлс дейвис после продължил ще си имаме дете няколко деца можем да си имаме ела с мен ела моля те ела тя започнала да се смее с глас пътниците в скапания автобус започнали да се обръщат мъжете започнали да му завиждат негова е мислили си те свали я възмущавали се пред очите ни я свали проклетото копеле след това жените започнали да му завиждат накрая дори шофьорът започнал да му завижда а тя не спирала да се смее изведнъж той спрял да говори и станал тъжен станал по-тъжен от стогодишен слон с отрязани бивни тогава рейсът влязъл в следващото провинциално градче и спрял до олющените врати на гаровата тоалетна тя станала от седалката грабнала малката си черна чантичка усмихнала му се по-невинно от всякога и слязла от автобуса той останал на седалката по-тъжен от всички стогодишни слонове на земята взети заедно повечето от пътниците слезли отново да пикаят и серат дебелата госпожа и късогледият чичка дори се държали за ръце били доста комична двойка но въпреки това между тях прехвърчали първите любовни искри след малко пътниците се качили всъщност качили се само няколко от тях автобусът потеглил почти празен и се движел доста по-леко към края на пътуването всички автобуси дори и скапаните се движат по-леко а пътниците в тях са толкова отегчени че вече им е все едно за къде пътуват и кога ще пристигнат

 

 

© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2015, № 2 (183)