ХРОНИКА НА ЕДИН ПРЕДИЗВЕСТЕН УИКЕНД

Владислав Христов

web

в този дом не се говори шепотите затискат горещината а тя се пръска подобно огромен жълт цирей из стаите това е последното обиталище на преродения гьобелс старец със сиви боксерки посрещащ своите гости ти ще спиш в кухнята а ти в спалнята тук всичко е разграфено на квадратчета и триъгълници с неправилни страни потта се кодензира по тавана нощем тихо ръми някакво постоянно шушнене приличащо на изпускащ газ маркуч изпълва пространствата но защо си шепнат новодошлите след като старецът чува само това което му е изгодно после им задава въпроси за нещата които дори не са посмели да си кажат това лято е за студенокръвни влюбените не издържат на такива температури домакинът им напомня съседите отгоре хвърлят фасове ще подпалят всичко а после става страшно затова прозорците не се отварят спалнята е пълна с бурканчета лютеница и стари броеве стършел в бойлера има само студена вода през нощта старецът се смилява над гостите включва бойлера може да си вземете един душ им казва оставяйки на масата стар семеен албум той с жена си младоженци дъщерите им като ученички техните дъщери като бебета някакъв братовчед с краката нагоре на пионерски лагер нямаш много време заявява старецът на момчето момичето му смига стискат ръцете си под масата след малко излизат да вечерят заключват домакина отвън а после дълго се целуват в асансьора на сутринта тримата закусват пъпеш горещината се е свила под кухненската масичка очаквайки някой да й подхвърли парченце неделя следобед е време за подреждане на багажи найлоновата торбичка с използвани презервативи е последната следа от тяхното присъствие това беше първият им уикенд заедно един прекрасен уикенд въпреки непоносимите температури и липсата на кислород последен оглед на стаите никой нищо не е забравил саковете са пред външната врата гьобелс изпраща гостите си с репликата всичко което ще направите ще бъде направено

© Владислав Христов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.04.2008, № 4 (101)