Владислав Христов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЪЖДОВЕ

Владислав Христов

web

"Вали...", от време на време повтаряше тя. Сигурно стоеше така от няколко часа. Едната й ръка протегната навън, леко свита в лакътя. Прозорецът, подпрян с дървено трупче, наподобяваше пациент в зъболекарски кабинет. "Вали... а още не мога да разбера тоя проклет дъжд мъжки ли е, или женски...!", продължи тя, обръщайки рязко главата си ту към мен, ту към дъжда. "...от женските дъждове много бързо ми подгизва ръката. Става някак бледа и чужда. Не си я познавам. Отричам се от нея пред всички, после я слагам на топло в джоба, все едно нищо не е било. Мъжките дъждове са съвсем различни. Понякога ми нарязват ръката до кръв, след това гузни се превръщат в най-тихото и прекрасно ръмене. Как да им се разсърдя?! Как?!" След минутка мълчание тя затвори прозореца и започна да оглежда ръката си. "Не е ли странно?! Ръката ми е абсолютно суха!", възкликна тя, а на лицето й се появи детска усмивка.