ЗА ХУДОЖНИКА ХРИСТО ВЕКОВ

Станчо Веков

web

Едва ли художник като Христо Веков има нужда от представяне - не само затова, че вече половин век създава своя пластичен свят, а затова, че успява да запази онзи вътрешен интерес и убеденост да изразява себе си, независимо от жанра, темата или техниката, преодолявайки с лекота граници и стереотипи, на които автори и публики често стават подвластни.

Може би това е плод на опита му през всичките тези години да работи с еднакъв успех, както кавалетна, предимно маслена, живопис, така и декоративно-монументална и дори малка пластика (камък и дърво). Неговите стенописи в две варненски училища “Захари Стоянов” и “Ангел Каралийчев”, както и в Културния дом в Дългопол, са не просто факти от артистичната биография на Христо Веков. Те правят онзи мост между различните страни и проявления на неговата творческа природа, които настоящата изложба илюстрира най-добре.

Без претенция да бъде представителна изложбата, ние се постарахме да покажем в нея един по-цялостен образ на автора и то така, че различните жанрове и стилове да са в диалог помежду си и да очертават по-плътно неговия портрет.

Интересно е да се открие вътрешната логика в творбите на Христо Веков. Тя преминава от звучния колорит на натюрмортите в характерните морски пейзажи с драматично небе, или в лиричните пролетни и зимни пейзажи, в голите женски тела, за да стигне до монументалното звучене на последните му работи. В тях смесването на чисто живописни с декоративни принципи на изграждане, както и наситеният, по-интензивен колорит водят до едно балансирано и модерно пластично внушение.

И още няколко думи за колорита на автора. На пръв поглед той обхваща твърде широк диапазон - от пастелни, приглушени и светли тонове до наситени и ярки съчетания, от жълто-зелено до червено-кафяво, с риск като че ли да наруши дори целостта на впечатлението.

Но това е само на пръв поглед. Вгледаме ли се по-внимателно, не може да не забележим колко обусловени са тези преминавания от единия до другия край на спектъра - с определен ритъм, следвайки настроението на мига или дълго търсения ефект от контрастни съпоставяния. Това движение на багрите проличава особено добре в по-абстрактните работи.

Накрая още веднъж бих искал да изтъкна редкия монументален усет на Христо Веков, изявен дори и в малките формати - резултат, както на творческата му природа, така и на един поглед за изкуството като един възможен отговор на все по-обедняващия духовно съвременен свят. В този смисъл последната изложба, освен като последно лично постижение на автора, дава повод за един позабравен диалог между художници, архитекти, приятели, ценители и - надявам се - меценати, за отстояване на духовното във века на модерните технологии и глобализацията. Вярвам, че в Дома на архитекта тези послания на Христо Веков са намерили своя най-добър духовен пристан.

10.12.2004
Варна

© Станчо Веков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2004, № 12 (61)