РАВНОВЕСИЕ

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Кой ни излъга, че имаме дом,
селяни с градски професии?
Имаме бункери от бетон,
дето трудно държим равновесие.

С една уморяваща бързина
градът ни люлее цял ден.
И ние
залитаме от стена до стена,
прилошава ни,
свят ни се вие.
Деня сме обрекли на тоя град.
Но дългата нощ е наша.
Тогава
един неотдавна потънал свят -
една Атлантида пред мен се възправя...
И аз я рисувам
по мойте стени,
оставени празни -
                    да има място
за всички сенки и светлини
на нивите
и на крайпътните храсти.

И отново усещам под себе си,
както преди,
дълбоките хилядолетни темели
от яките кости
                    на моите деди -

нека стените
са празни
и бели!

© Първан Стефанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Първан Стефанов. Насрещно време. София, 1966.