* * *

web

Окото на замрелия часовник
най-точно отброява песъчинките,
а погледът му хладен и всевиждащ
пронизва естеството на света,

пробожда той отсрещната топола,
бетонната грамада с плосък покрив,
зад нея други няколко, и още
(безкрайните редици на живота),
нататък планината, оня сипей,
светулката, която свети кратко,
полето, градовете милионни,
рекламния калкан на "Кока кола",
моретата, вулканите, стадата,
един пингвин, леда на Антарктида,
скалите, милиардите бактерии...

И теб, и мен самия тук,
на първо място,
което някак си е твърде тъжно,
а всъщност не е никак лошо.

© Пламен Павлов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2005, № 2 (63)