АНГЕЛ

Едноактна пиеса

Петър Марчев

web

Действащи лица:

Ангел
Ангелинка - жена му
Анжел - син
Анжелина - дъщеря
Госпожа Шейтанова - тъща
Другарят Шейтанов - тъст
Силвестър - транс-сексуален екстрасенс

Спалня в стандартна, средностатистическа панелка. Въпреки полумрака, зрителят може да види легло, в което спят мъж и жена. Мракът изсветлява, а в рамката на трикрилия прозорец се появява огненочервен диск - слънцето. В този момент се включва някакъв радио-будилник и някой от Тримата тенори запява "О, соле мио". В следващия миг - разбуден от изгрева на слънцето или от канцонетата, кой знае - от един кашон изскача някакъв петел. Да, жив, истински герест петел, който започва да се разхожда из спалнята! После подхвръхва на таблата на леглото и с гръмогласно кукуригане известява на света, че е време за ставане...

И наистина всички стават. Ама какво ставане - с писъци и преследване на гръмогласния жив будилник!...

Ангелинка (Качена на нощното шкафче, вади от косата си перушинки и ги пуска на пода; после проговаря с леден глас.): Е? Чакам обяснение!

Ангел (Седи на ъгъла на спалнята и стиска в ръце петела.): Амииии...

Ангелинка: Да?

Ангел: Ами, нали вчера бях в командировка. И на връщане се отбих на село да видя мама как е. (Оживява се.) Понацепих й малко дърва за през зимата; тя пък откъсна грозденце за децата от онази миризливата асмичка, нали я знаеш - с хамбургския мискет. Сгащи и тоя красавец в курника и ми го даде да ви го нося армаган...

Ангелинка: Хм! Ми що не го е заклала?!

Ангел: Сърце не й даде... Тъй ми рече: "От ей-такова пиленце съм го отгледала, от невестулката го опазих, с тетрациклин го лекувах кога се разболя, като детенце ми е - как да го заколя?!" И ми го даде жив да го сложа в багажника...

Ангелинка: Така. И после?

Ангел: Ами после... прибрах се тука по тъмно. А тебе те нямаше... И тогава се сетих, че шефът ви има рожден ден и сигурно ви е завел някъде да се почерпите. И както бях се поуморил - съм заспал като къпан. Моя е грешката, миличко, че съм забравил кашона с петела в спалнята...

Ангелинка (След стреса от сутрешния екшън с преследването на петела, сякаш е поомекнала.): Добре, добре... Я бръкни в хладилника и ми донеси една "Загорка Голд", че нещо ми е свинско в устата. Ама и шефа си го бива - скръндза такава! Вместо да ни заведе в "Радисън", отби номера в кварталното бистро. Нито кампарито му беше кампари, нито шампанското беше като за пред хората. 100-процентови ментета от избата на цар Киро! Пък и тия фалшиви специалитети... (Процежда презрително.) Телешко вретено! Ами това теле сигурно ми беше набор... Е, хайде, на мене може и да не беше, но на дъщеря ни със сигурност е връстник. 86-и набор, с ирландско жителство! Пфу!...

Ангел (С примирителен тон.): Е, недей говори така, миличко! Разбран човек ви е шефът. И си разбира от работата, а пък и на вас ви влиза в положението...

Ангелинка (Пийва си от чашата с бира и става по-делова.): Хайде сега, грабваш петела под мишница и слизаш долу в мазето. Клъцваш му вратлето, оскубваш го, изкормваш го... (Оглежда изпитателно птицата.) Надявам се, че не страда от птичи грип - и ми го носиш да го хвърлим във фурничката с два буркана кисело зеле. Ясно?

Ангел: Ама...

Ангелинка: Някакви въпроси?!

Ангел: Виж бе, миличко... И на мене сърце не ми дава да го заколя това животинче. Знаеш ли какво ще направя - ще го дам на съседите Димови - те нали гледат кокошки на вилата. Пък аз ще прескоча до супера и ще взема един по-едричък бройлер, а?

Ангелинка (Побеснява.): Абе ти чуваш ли се какви ги дрънкаш?! Ще подариш на бай ти Димчо това екологично чисто, натурално петленце - да си го натъпчат в търбусите с неговата фръцла леля ти Димана?! И смееш да ми предлагаш някакъв наблъскан с хормони генно-модифициран бройлер?! Не, не мога повече... не издържам! Кой ме запозна навремето с тоя женчо?! Един петел да не може да заколи... (Хлипа театрално.) О, майко, с какъв късмет ме роди, майчицеее!

Вратата се отваря и в спалнята надзърта г-жа Шейтанова.

Г-жа Шейтанова: Да, мами! Викаш ли ме?

Ангелинка (Пъди я с жест.): Ох, остави ме, маман... (После се нахвърля отново с думи върху мъжа си; малко по-кротко.) Защо така, защо така бе? Абе ти ненормален ли си бе, човече?! Абе ти в кой свят живееш? Не виждаш ли, че всеки гледа да те прекара в този живот, да те наругае, да те настъпи, да те смачка... А ти - на никой не смееш да кажеш лоша дума. Какъв човек си ти бе, миличък?! Защо насила се правиш на ангел?...

Ангел: Защо да се правя, бе миличко, ами че аз наистина съм Ангел... Ангел Христов Добрев... ЕГН 6003108220.

В този момент става нещо странно - изричайки тези думи, той полита! Прави един плавен кръг във въздуха и под изумения поглед на Ангелинка спира някъде около абажура!

Ангелинка се ококорва от изумление, но не може да произнесе и дума; след миг-два започва да пищи неистово. Първа в спалнята влиза тъщата г-жа Шейтанова, последвана от другаря Шейтанов, бивша партийна номенклатура. Възклицания: А! Ужас!

Др. Шейтанов (Стиска в ръка в. "Дума".): Ей, Добрев, какво става бе, мой човек? Крушката ли сменяш? Ама чакай бе, ти как се покачи там?! Чакай, стой там - сега ще ти донеса стълбичката да слезеш...

Ангелинка (Отчаяно.): Ооох, майчице! Абе татенце, не го ли виждаш, че Ангел полетя?! (Окопитва се и започва да крещи на мъжа си.) Ей, Ангеле, я бързо да слизаш долу, че само след една милисекунда така ще ме ядосаш... че ще грабна точилката и не знам какво ще направя с тебе! Чуваш ли, ей, куха шамандуро?! Край... ядоса ме!

Ангелинка изтичва навън и веднага се връща с точилка в ръка. Подскача и замахва с пръчката, но не успява да стигне до реещия се под тавана Ангел.

Г-жа Шейтанова (Вразумително.): Недей така, миличка, мама как те е учила? Всяко животинче, в това число и мъжът, най-добре разбира, когато му се говори со кротце и со благо. Гледай сега... (Примамва го с пръсти.) Къци-къци-къци... Писи-писи-писи-пис... Хайде, Ачо, добро момче, слез долу при маминка. Мама сега ще направи на златното зетче едно кафенце три в едно... После ще забъркам едни палачинки, ще пръжна в тиганчето и малко бекон... Слизаш ли, момчето ми?

Ангел: Ами да сляза, ама... (Размахва във въздуха ръце и крака.) Не мога!

Г-жа Шейтанова: Ааа, не на мене тия! Когато човек иска да свърши нещо, намира начини. Когато не иска, си търси оправдания, права ли съм?! Хайде сега, както си се качил там, така и ще слезеш - по обратния път. Пък аз отивам в кухнята за кафето и палачинките... (Излиза.)

Др. Шейтанов (Сменя си очилата за четене с другия чифт, от изумление изтърва вестника.): Абе хора, ами не виждате ли, че човека го е грабнала някаква хищна птица - ястреб ли е това, сокол ли е - не мога хубаво да го видя...

Ангел: Какъв ти ястреб бе, дядо, това е петел...

Др. Шейтанов: Какво! Орел ли?! Ей сега ще го подредя аз тоя орел, нищо, че е в Червената книга... Аз като бях в Ремса... (Не довършва мисълта си, махва с ръка и излиза решително навън; връща се с двуцевка в ръка.)

Ангел паникьосано хвърля далеч от себе си маминия петел, когото е стискал досега в ръцете си. Птицата полита, а другарят Шейтанов трясва два патрона с едри сачми подире й...

Др. Шейтанов (Разочаровано.): Брей, изтървах го! Май трябваше да сложа от по-едрите сачми... (Сеща се за зетя и вдига глава нагоре.) Добрев, какво става бе, момче?! Ти няма ли да падаш вече? Ето, орелът те пусна... според законите на физиката, отдавна трябваше да си паднал долу... Аз като бях в Ремса... (Забравя си мисълта.)

Ангелинка: Абе тате, това не беше орел, ами петел! И проблемът е, че Ангел изведнъж полетя... както си седеше, и литна...

Разнасят се мощните талази на някакво метъл-парче, след тях в стаята влетява Анжел, който тръска дълга рокаджийска грива. Спира дискмена си, после съзира летящия си баща.

Анжел (Пляска се по челото.): А стига ве! Мноо яко!

Др. Шейтанов (Надъхано.): Но това е абсурд! Хората не могат да летят! Според законите на физиката и според диалектическия материализъм - това е не-въз-мож-но! Тогава, най-вероятно става въпрос за халюцинация. Как беше точно - колективна ха-лю-ци-на-ци-я!

Анжел (Куфее.): Еееее! Супер-яко! Значи цялата фамилия сме се надрусали с халюциногенни гъби?... Снощи нали ядохме пържолки с гъби - сигурно на бабет са й пробутали на пазара вместо култивирани печурки, от тия гъбки... Чакай да я питам аз от коя сергия пазарува. (Тръгва да излиза, но се спира.)

Др. Шейтанов: Ей сега ще проверим дали е халюцинация... Аз като бях в Ремса... (Зарежда двуцевката и я насочва към реещия се във въздуха Ангел.)

Ангел (Пищи отчаяно.): Неее! Абе какви халюцинации бълнувате всички. Истински съм и въобще не ви се привиждам. Аз съм Ангел Христов Добрев, вашият зет, баща и съпруг...

Анжел: Ами ако не е халюцинация... Е, тогава със сигурност е левитация! Аз четох в един метъл-форум, че фронтменът на една дет-метъл група можел да левитира. Значи - две-три бири... (Вижда отворената "Загорка Голд" на майка си и надига бутилката.) Малко метъл... и политаш... (Щраква копчето на дискмена си и сцената се оглася от метъл-жици, а Анжел разперва ръце и се прави, че се отлепя от пода; после музиката утихва и момчето се обръща към баща си.) Ей, баща ми, кажи как го правиш тоя номер? Мноо яко! Ше ме научиш ли и мене?

На сцената се появява и дъщерята Анджелина, която учи психоанализа. Кожена мини-пола, дълбоко деколте.

Анджелина (Бодряшки.): Хай еврибари! Хев ю ени проблъм? (Съзира летящия си татко и се стъписва.) О-о!

Майка й се хвърля към нея, прегръща я и се разтриса в ридания...

Ангелинка: Ооох, Анджелина... ооох, момичето ми!... Какво ни сполетя, миличката ми... (Хълца и подсмърча.) Ооох, майчице, на нас ли трябваше да се случи?! Татко ти... татко ти... полетя...

Анджелина: Споко, мадър! За психоанализата и чичко Фройд няма нерешими проблеми!

Ангелинка (Смутено.): Е-е-е, ама сега да не вземеш да го разпитваш за сексуалния ни живот!

Анджелина (Замисля се.): Окей, тогава ще пробваме първо хипноза. Ей сега ще го приспим, а фадър като захърка и ще тупне като зряла круша - право в спалнята... (Насочва ръце към баща си и се опитва да го хипнотизира.) Хайде, отпусни се татенце, изхвърли от себе си напрежението, такааа, такааа, вече си спокоен, вече си много спокоен... Някаква сладка умора те притиска, вече нямаш воля да се съпротивляваш, иска ти се просто да затвориш очи и да спиш, да спиш; ето, левият ти клепач се затваря, после и десният и заспиваш, заспиваш, заспиваш...

И наистина - първо лявата ръка на Ангел увисва, после дясната и той захърква шумно. Но не пада долу, а продължава да се рее над всички...

Ангелинка: Ами не пада бе, мами...

Анджелина: Добреее... (Заканително.) Като не щеш мира - на ти секира! Хайде, чичко Фройд, да покажем какво можем!... (Към другите.) Я ми го събудете първо тоя поспаланко!

Др. Шейтанов (Грабва пак чифтето, вади от цевта празните гилзи; всички запушват ушите си, но се оказва, че няма повече патрони.): Тюуу, да му се не види! Свършиха ми патроните... Ама аз като бях в Ремса...

Тогава Анжел пуска дискмена си и куфее на сцената. Анджелина му партнира в танците, мама Ангелинка си запушва ушите с две възглавници. Другарят Шейтанов само клати укоризнено глава. След 2-3 минути метъл-какофония Ангел се събужда.

Анджелина: Такаа... Наспинка ли се гълъбчето? Хайде сега, баща ми, отпусни се и ми отговаряй напълно искрено, без да скриваш или изопачаваш фактите. От това ще зависи ефектът на психоаналитичния ни сеанс.

Ангелинка (Умилено.): На мама психоналитичката!

Анджелина: Шшш-т! Такааа... (Говори към публиката.) Сега ще извадим наяве чувствеността и нагона, скрити зад добрите маниери. Ще покажем животинското у човека. Сексуалността е център на човешкия живот... Споделяйки срамните тайни, които всички ние съзнателно или подсъзнателно крием, ще се освободим от тяхната зависимост, ще станем свободни и здрави. Дааа... (Говори вече на баща си.) Говори, баща ми, споделянето е освобождаване. Сподели най-съкровените си фантазии, разтърсващите си тайни, еротичните си сънища...

Ангел (Въздиша.): Абе какви тайни, бе миличка?! То едно време кой ти позволяваше да имаш някакви тайни от Партията и от Държавата?

Др. Шейтанов (Настръхва.): Аа! Против Партията не давам да се говори така!... Аз като бях в Ремса...

Ангелинка: Млъкни бе, тате! И стига с тоя Ремс! Като си такъв голям комунист и предан другар, защо не ти донесоха поне едно куфарче с долари, като на хората?! Сега щях да съм бизнес дама, да си въртя синджирчето, да спонсорирам благородни каузи и да давам интервюта за лъскавите списания... Пък можеше и политическа кариера да направя. Ама ти като си будала... сега ще мълчиш!..

Ангел (Продължава сеанса.): Че така стои въпросът с тайните - те, Партията и Държавата, знаеха всичките ни тайни. Аз не ви ли казах, че ходих миналата година да си чета досието в Банкя? Е, там всичко е описано - колко коняка съм изпил в ресторант "Бор" във Велинград, като бяхме на екскурзия през 84-та година, как съм започнал да свалям майка ти, как съм й пуснал ръка, докато сме танцували блус на дансинга... Как после съм повръщал два пъти в езерото Клептуза... Подробен доклад от агент Пенчо има и за сексуалния ни живот в палатката на къмпинг "Лес", когато отидохме на сватбено пътешествие с мама Ангелинка. Всичко е документирано - от-до...

Анжел: Ооо! Яко! Ама ти щом имаш досие, значи си бил агент, а баща ми?! Към кое управление беше - Първо или Шесто? Шпионин или военен разузнавач беше, кажи де? Или обикновена слушалка? Няма срамна работа, нали така си ме учил... Парички падаха ли, а? Ей, ама ти направо ми се издигна в очите, така да знаеш!...

Ангел: Не, мойто момче, не съм бил агент. Нито на Първо, нито на Шесто управление... Просто като завърших института и почнах работа в завода, ми предложиха да вляза в Партията. Аз мислих, мислих, пък отказах. Не че съм бил голям юнак, но си дадох сметка, че ако подам заявление за партиен член, ще започнат да ме проучват до девето коляно. И ще си спомнят, че дядо ми е бил засегнат от мероприятията на народната власт. То така казано звучи много страшно, иначе, чисто и просто след Девети са му национализирали бозаджийницата. С нея човекът изкарвал криво-ляво прехраната на семейството си... Но, според комунистите, той бил капиталист - такива ми ти работи...

Тези приказки идват в повече на другаря Шейтанов и той излиза.

Анджелина: Тихо, брат ми! Стига си го разсейвал... Така, продължаваме сеанса. Кажи ми, татенце, не е възможно да нямаш някакви по-извратени сексуални фантазии... Хайде, слушам те...

Ангел: Фантазии... Какви ти фантазии?! Ние като бяхме млади нямаше такива филми, такива телевизии. Ние си знаехме само Канал 1, Ефир 2 и Съветската телевизия в петък. Нямаше нито Биг брадър, нито Цената на истината - нищо!... Как да му се развихри на човек бедната фантазия?! А-а-а - спомням си в студентското общежитие един приятел беше донесъл една порно-касета, ама така и не намерихме видео, за да я изгледаме...

Анджелина (Разочаровано.) Уфф! Нищо не става от тебе... Дай да видим сега сънищата. (Обяснява към публиката.) Слушайте сега, тука съм много добра. Сънищата са израз на подсъзнателното, на животинските нагони, на сексуалната енергия, която притиска отдолу Аз-а на човешката личност. Над Аз-а обаче стои Свръх-Азът (сиреч съвестта), която притиска отгоре човека. И тогава почваш да се гърчиш между желанията си и между забраните. Сега ще видите, като му извадим наяве сексуалните фантазии (Сочи с палец към баща си.), като му изпуснем вътре-психичното напрежение, как ще се пльосне на пода... (Говори към баща си.) Ей, татенце, кажи ни сега какво сънуваш? Сънувал ли си, че летиш, например?

Ангел (Оживява се.) Ами да!...

Анджелина: Супер! Ами с какво летеше, я си спомни? С балон-монголфиер, с дирижабъл-цепелин или с джъмбо-джет? (Към публиката.) Сега това е много важно. Защото полетът, летенето - това е сексуалният акт. А пък заоблеността на балона се асоциира със заоблеността на женското тяло. Източената, продълговатата форма на цепелина пък се свързва с фалическото, оплождащото мъжко начало в секса... Същото важи и за космическите кораби...

Ангел: С какво летях - с нищо. Имам предвид - нито с балон, нито с дирижабъл, нито със самолет или совалка... Сигурно съм бил в пубертета, когато го сънувах този сън - че летя. Просто тичах по един черен път, започнах да махам с ръце като с крила и - полека-лека - полетях. Е, прелетях отначало само 20-30 метра. Но после се засилих пак и прелетях доста по-надалеч... Абе нали сте виждали есенно време, когато дивите гъски полетят на ята към топлите страни, как и домашните гъски стават неспокойни. После се засилват по някое надолнище, размахват криле и политат и те... Само че, нали са тлъсти и угоени, скоро тупват на земята. И аз така полетях, като домашните гъски...

Анджелина (Възторжено.): Оп-паа! Хванахме пиленцето... Значи си фантазираш секс със животни?! (Плясва се по челото.) Е, това пък не ми е идвало на ума. Виж ги ти, скромните социалистически мушмороци! Никакъв едипов комплекс, никакви садо-мазо изпълнения... а направо - содомия! При това със склонност към латентен хомосексуализъм...

Ангелинка (Отвратено.): Ужас!!! Как можа бе, Ангеле?!

Ангел (Най-после се ядосва.): Ей, патки с патки! Да млъквате, че ако ви сляза!...

Всички (В един глас.): А слез де...

За голямо учудване на всички - Ангел слиза с метър-два по-ниско. Всички ахват. Но Анджелина, уплашена да не би баща й да я натупа - избягва в единия ъгъл на авансцената. Говори към публиката, но малко по-тихо, за да не дразни баща си.

Анджелина: Действа! Действа! Аз какво ви казах?! Като му разкрием сексуалните фантазии, веднага спада вътре-психичното напрежение. Още малко и ще спихне като балонче... И ще слезе на земята...

Ангел (Вече се е успокоил.): Абе какво да им се сърдя на момичетата?! Те не са виновни, виновни са ония превъртели професори, дето ги учат на тия врели-некипели сексистки глупости... Язък, че толкова пари похарчихме за това следване...

След като му е минал ядът, Ангел отново се извисява до предишното си положение.

Всички (Разочаровано.): Ооооо!

Анджелина (Несмело.): Добре, да продължим сеанса...

Ангел: В никакъв случай! Аз обявявам няма стачка... Млък-вам! (Заключва устата си с невидим ключ.)

Анджелина: Щом е така - платете ми за сеанса и да излизам... (Шава с пръсти.)

Ангелинка не чака второ подканяне - бърка в джоба на сакото на мъжа си, което е оставено на облегалката на един стол. Изважда някаква банкнота от портфейла му и я дава на дъщеря си. Ангел мучи и прави забранителни жестове с ръце...

Ангелинка: Вземи. На мама психоаналитичката! (Разцелува я по двете бузи.)

В този момент влиза г-жа Шейтанова с поднос, върху който са обещаните от нея палачинки и кафе 3 в 1 за летящия зет. Обаче всички се нахвърлят върху палачинките - първи Анжел, после Анджелина, а майка им грабва чашата с кафе. Мляскат и си облизват пръстите, хвалят баба си. Шейтанова им се радва на апетита, пощипва ги по гушките. Когато чинията се опразва, се сеща, че е донесла закуската, за да примами зетя да слезе долу.

Г-жа Шейтанова (Плесва се по челото.): Ей, абе какво направихте вие бе, лакомници такива?! Ами аз донесох палачинките за татко ви... (Изведнъж се сеща нещо и поглежда към летящия Ангел.) Обаче да знаеш, Ачо, храната е в основата на всичко. Я си помисли - какъв е смисълът на човешкия живот?

Ангел: Ами, според мен, всеки човек идва на белия свят, за да се научи да обича...

Г-жа Шейтанова: Не позна! Човекът живее, за да яде! Това е истината... И е така - ястието определя битието. А битието определя съзнанието. Тъпчи се със сандвичи и кола и ще хванеш язва и ще се вкиснеш ти и целият ти живот; набивай цял живот постен ориз, и ще станеш мъдрец като Конфуций; тъпчи се със спагети и вино рефоско и ще станеш жребец като Берлускони; лапай пилаф и баклава и ще ти потрябва харем като на султана на Бруней... Я си спомни, моето момче - ти вчера какво яде?

Ангел: Хм... Какво ядох? Ами нали бях вчера в командировка - хапнах пътьом един сандвич. Ама като се отбих да видя мама, тя ми сипа бобец. Беше запържила сух боб, много вкусен го прави, имаше и свински мръвки...

Г-жа Шейтанова: А такаа! Ето защо ми се рееш тука като балонче на манифестация... От газовете, разбира се! Чакай, чакай... Ей сега ще ти дам един еспумизан и ще се приземиш долу. На часа... (Подхвърля му нагоре един блистер с лекарството.)

Анжел (Плесва се по челото.): Еееей! Еврика!

Ангелинка: Кажи бе, мами?! Измисли ли как да приземим татко ти?

Анжел: Ей, мамо, тате, бабо! Слушайте, ама много внимателно. Аз току-що се ориентирах професионално...

Ангелинка: Даа? Кажи, мами. В Харвард или в Принстън реши да кандидатстваш?

Анжел: Неее! Нищо подобно... Ще показваме феноменалните способности на татко - срещу заплащане! А аз ще продавам входните билети...

Анджелина: Ееей! Супер! (Засилва се към брат си и двамата си пляскат съзаклятнически ръцете.)

Ангелинка: Аааа, не! Как можа да ти хрумне такова нещо?!

Анжел: Ами как - нали така се раждат всички велики открития. На принципа чрез дефект - към ефект! Червивата ябълка цапардосва Исак Нютон по главата - ооох, кофти! Обаче човекът изобретява закона за земното притегляне. Баща ми Ангел литва като пеперудка, обаче аз, Анжел Ангелов, изобретявам закона за бързото забогатяване... (От радост подскача с вдигнати ръце, сякаш току-що е подобрил световния рекорд на 100 метра гладко бягане.)

Ангелинка: Ааа, забрави! Не позволявам! Да ни излезе име на циркаджии...

Анжел (Разпалено доразвива бизнес-идеята си.): Благодаря за идеята, мами! Естествено, първо ще трябва да инвестираме малко парички в едно цирково шапито - за да има къде тати да си лети. Ще спретнем и някаква подгряваща програмка - аз ще се науча как се вадят зайци от цилиндър, как да разрязвам сестра ми Анджелина на четири парчета. Мама Ангелинка и баба Шейтанова ще извадят една дресура на кучета и махленски котки, дядо Шейтанов ще го пременим като клоун - и готово! (Вика театрално към публиката.) Цирк "Добреви - Шейтанови" представя уникалното си шоу "Летящият човек"!... Насам, народе!...

Г-жа Шейтанова: Абеее, аз съм съгласна! Аз съм за новото! Ето, макар да съм женена за партиен секретар, на всички избори досега съм гласувала все за Демократичните сили. (Прегръща дъщеря си през рамо и започва да я убеждава.) Не може така, мами! Трябва да дадем рамо на бизнеса, ето, и премиерът го каза: трябва ни средна класа, която да издърпа страната ни от кризата. Иновации трябват!...

Анжел (Подхваща последната фраза на баба си.): Точно така - иновации! Значи, циркът ще е преходен етап - първоначално натрупване на капитала. После инвестираме в научни изследвания. И когато разнищим механизма на летенето на баща ми, какво правим? Патентоваме технологията на летенето. И - край на самолетите, край на автомобилите! Всеки си грабва раничката на гръб и полита - накъдето го зоват дългът, бизнесът и удоволствията!... Вече си представям как дядо Бил Гейтс идва в София, чука с бастунчето си на вратата на управлението на “АНЖЕЛ Корпорейшън" и ме моли да спонсорирам него и семейството му... Ха-ха-ха!

Ангелинка: Абе аз въобще не ви слушам! Ей сега ще повикам екстрасенската Силвана, дето живее на първия етаж, и тя ще оправи положението...

Г-жа Шейтанова: Ама моля ти се бе, мами, сега пък да даваме пари и на тая фльорца. Не, не съм съгласна!... Пък и въобще не й вярвам. Помниш ли, преди изборите беше предсказала, че Бойко никога няма да стане премиер? Голям смях...

Ангелинка: Ама те тогава й бяха платили от тройната коалиция, за да го каже това... Пък и президентът нали й връчи скоро Почетния знак на президентството и то се чувства задължено, момичето... Иначе, аз каквото съм я питала, Силвана все ми е познавала... Каза ми - "Виждам те на лято да се плацикаш на Бялото море". И аз като го натиснах моя - заминахме за Кушадасъ... А пък за плащането, майче, няма да се притесняваш - аз съм с абонаментна карта, ползвам намаление... (Излиза.)

Г-жа Шейтанова (Вдига поглед нагоре.): Ей, Ачо, какво става с тебе, миличък? Подейства ли еспумизанчето, а? Я глътни още едно хапченце, пък да видим...

В това време влиза другарят Шейтанов, който очевидно доста е мислил как може да се използва летателната способност на зет му.

Др. Шейтанов (С подкупващ глас.): Ей, Добрев, какво става с тебе бе, момче? Простатата как е, не ти ли се ходи вече до тоалетна? Ха слез да се облекчиш де... (След като приключва с общите приказки, подхваща разговора по същество.) Добрев, абе ти нали си безпартиен, а? Какво ще кажеш, ако те поканим да станеш член на Партията? Спокойно, вече няма такива проучвания, като едно време. Сега приемат всякакви - дори да си хемосексуалист, пак ще те вземем...

Анджелина (Поправя го.): Хомосексуалист се казва бе, дядо.

Др. Шейтанов: Хомосексуалист де, аз какво казах? (Поглежда пак нагоре.) Мълчиш, значи, си съгласен... (Разгорещява се.) Слушай сега, станеш ли партиен член, веднага те уреждам с договор да се снимаш в едно предизборно клипче. Че то ей-го - местните избори чукат на вратата. Партията умее да цени интересните, прогресивните хора като тебе. Така де, да вземеш и ти някоя хилядарка като хората. Обаче ще ми обещаеш, че ще дойдеш с мен на събора на Бузлуджа, нали?! Не, ти си представи само - цялата бузлуджанска поляна пълна с над 30 000 другарки и другари. Аз съм седнал някъде по средата, ти си до мене - и изведнъж се издигаш полека нагоре във въздуха и разпъваш един огрооомен транспарант, на който пише: Да живее... (Затруднява се да измисли кой точно да живее.) Абе, няма значение, това ще го измислим допълнително - кой и какво да живее. Грандиозно, нали?!

Г-жа Шейтанова (С мека ирония.): Еех, нашият дядо пак се размечта...

Др. Шейтанов: Само че, ако ми позволиш, ще те вържа с едно въженце тук, за глезена. Не за друго, ами ако духне някой вятър, може да се закачиш на върха на някоя бука... Или пък направо да отлетиш в Космоса, така де... Съгласен ли си, а, Добрев?

Анджелина: Абе дядо, недей да се хабиш. Татко е обявил мълчалива стачка. Да, обиден ми е и не иска да говори...

Др. Шейтанов: А, ще проговори той... Слушай, Добрев, помисли добре върху офертата ми... Абе ти така и така си губиш времето там, горе - я да ти дам една кофичка с латекс, че да освежиш малко тавана... я виж как се е налющила боята... (Подхвърля му едно въженце, в края на което е завързана пластмасова кофичка.) А така - ти си работи, пък аз да ти разправям, като бях в Ремса...

В това време, в ритъма на саундтрака на филма "Ловци на духове", театрално се появява някаква странна персона. Късо подстригана като мъж, но с доста наляти ханшове. В камуфлажни дрехи. На рамото си носи огромен сак с мрежа за ловене на пеперуди... Прави една пълна обиколка на сцената, спира в леко разкрачена поза, като каубой, който в следващия момент ще извади револвер и ще стреля...

Силвестър: Е?

Останалите: Какво "Е"?

Силвестър: Къде е обектът?

Г-жа Шейтанова: Но кой сте вие, извинете?

Др. Шейтанов (Сеща се нещо.): Ама как кой бе, Жени! Това са нашите! Нашите най-после слязоха от Балкана!... Еййй! (Премята ловната си пушка през рамо, прави няколко маршови крачки и застава мирно пред човека с камуфлажа. Козирува.) Другарю командир, бойна група "Червено знаме" е на ваше разположение! Докладва ремсист Шейтанов.

Силвестър: (Мълчи невъзмутимо.)

Др. Шейтанов (Усуквайки се, радостно възбуден, около него.): Ейй, почна се, значи, съпротивата, другарю... И какво сега? А, много ли сте горе, в Балкана? Трябва само да се почне, мене слушайте! То, на сегашния гнил капитализъм много не му трябва, както е зашеметен от кризата. Пък и това нашето армия ли е - някакви си двайсетина хиляди, а освен това половината от военния ни бюджет отива за дамски превръзки! Ха-ха-ха - голям смях... Вие само дайте знак отгоре. Пък аз да свирна на наборите само от нашия пенсионерски клуб - ще изкарам стотина въоръжени мъже, готови на всичко...

Г-жа Шейтанова (Избутвайки мъжа си.): Абе Симо, това тука да не ти е Колумбия бе, миличък! Не виждаш ли, че господинът е от службата за борба с гризачите и инсектите... Добре сте дошъл, тъкмо навреме идвате, драги! Миналия месец видях в кухнята две мравки, а преди малко тука се разхождаше един жив петел - със сигурност ни е напълнил с кокошинки. Пфу! (Потърсва се гнуснаво.) Но това не е всичко. Да знаете, че в банята има някакъв звяр. Снощи към полунощ чувам, че нещо събори големия леген в банята. И аз реших, че някой плъх се е качил по канализацията. Прокрадвам се тихичко, светвам внезапно лампата и влизам. И що да видя - не е плъх, ами хлебарка! Ей-такова парче! (Сочи с ръце.) Свряла се зад бойлера, гризе един орех и ме гледа с кръвожаден поглед... Влизайте веднага в банята да я обезвредите!

Анжел: Уфф, абе каква хлебарка те гони, бабет?! Това е катерицата на тати. Ти докато беше на бани в Хисаря, той намерил в парка една ранена катеричка. И я донесе вкъщи да я лекува. Нали го знаеш, че той е по тия работи!...

В това време влиза Ангелинка.

Ангелинка (Изненадано.): А, Силванче, ти си ме изпреварила!

Силвестър (С неестествено дебел глас.): Сил-вес-тър!

Ангелинка: Да бе, сори, ама още не мога да свикна... (Към другите.) Да ви представя Силвестър, чисто нов мъж, току-що пристига от завода-производител! А всъщност това е Силвана - екстрасенската от първия етаж. Известно време момичето имало проблем с половата си идентификация. (Към Силвестър.) Нали така?

Силвестър (Кима утвърдително.)

Ангелинка: Отначало си мислела, че е обратна. Но когато отишла при сексолог, се оказало, че е транссексуална... Малко хормончета, после хоп - операцийката - и ето ти го Силвестър!

Анджелина: Ейй, страхотно! (Приближава се.) Абе ти знаеш ли каква страхотна дипломна работа по психоанализа може да излезе от тебе?! Която после направо ще прерасне в докторска дисертация... (Кефи се.) Аааааа! Кога започваме?

Силвестър: 1000 лева!

Анджелина: Какви са тези 1000 лева?

Силвестър: 1000 лева за дипломната работа.

Анджелина: Ами докторската дисертация?

Силвестър: 2000!

Анджелина: Абе ти... наред ли си?!

Ангелинка (Опитва се да оправдае поведението на Силвестър.): Виж бе, мами, знаеш ли колко бона са го обръснали тия кожодери - хирурзите - за тази операция?! Теглил е, милият, ипотечен кредит и сега го натискат от банката... (Обръща се делово към Силвестър.) Хайде, стига сме се разсейвали, ами да почваме работа. (Сочи нагоре към мъжа си.) Ще можеш ли да го свалиш?

Силвестър: Не забравяй, че вече съм мъж! Подтикваш ме към хомосексуални действия...

Ангелинка: Не бе, миличък! Искам да го свалиш долу, на пода...

Силвестър (Смята нещо наум, с помощта на пръстите си.): 700 лева!

Ангелинка: Ааа, не! Бъркаш ме със Световната банка!... 300.

Силвестър: 600.

Ангелинка: 400.

Силвестър: 500.

Ангелинка: 450.

Силвестър: 451. И нито стотинка надолу!

Ангелинка: Ама аз съм с карта за редовни клиенти!...

Силвестър: Добре, вадим четири процента, после добавяме 20 % ДДС, това прави... (Вади кочан и пише фактура.) ето ти и документа...

Ангелинка (Чете фактурата.): Ааа, не! Това е от "Силвана консултинг" ЕТ. А ти вече си Силвестър, забрави ли? (Смачква документа.)

Силвестър (Разочаровано.): Уффф! Пак ме хвърли в сивата икономика.

В това време се намесва и Анжел, който е скучал до този момент.

Анжел: 1000 лева!

Силвестър: Какви 1000 лева?

Анжел: Аз ти давам 1000 лева, за да оставиш баща ми на мира!

Ангелинка (Към Силвестър.): Не го слушай, няма никакви пари. Има само една десетачка джобни, дето му ги дадох одеве...

Анжел (Разстроено.): Ама как може да сте толкова кухи бе, хора?! Сами съсипвате семейния бизнес, бляскавото бъдеще на фамилията!...

Ангелинка: Не-е, знам ли го аз на Ангел колко му е акъла? Представи си, че забравя за минутка отворен прозореца и той ще се изпари накъдето му видят очите. Ще жужи като пчеличка от цвете на цвете, от жена на жена... Не, искам го тука - долу. На една ръка разстояние!

Анжел махва с ръка разочаровано и излиза от сцената.

Силвестър: Тогава нека да започваме!

Силвестър пуска от дискмена си саундтрака на "Ловци на духове" и се подготвя за работа. Сваля от рамото си сака за ловене на пеперуди, пооправя мрежата му и се готви за лов. Засилва се и се опитва да хване Ангел, който продължава да се рее из въздуха. Първият опит е неуспешен... А и Ангел оказва съпротива...

Ангел: Назад! Ще стрелям! Аз да не съм ви пеперудка някаква...

Плиска от кофичката с латекс срещу Силвестър, който се опитва да се предпази; става доста комичен екшън. Все пак, когато "мунициите" му свършват, Силвестър го оплита в мрежата. Но Ангел успява да я разкъса...

Силвестър: Оп-паа! 50 лева за мрежата, пишем ги в сметката... (След кратък размисъл.) Добреее... щом пеперудката се съпротивлява, ще пробваме нещо друго... (Към публиката.) Аз си имам за помощници едни Сили - те са невидими, но знаят всичко за всеки човек и могат всичко. Ей сега ще ги помоля и те ще го натиснат това ангелче...

Коленичи и се моли, шепне си нещо под носа. После става на крака.

Силвестър (Към Ангел.): Е, хайде, падай де! Какво се ослушваш още?!

Силвестър се обръща към публиката и си говори сам на себе си. Всъщност консултира се със своите Сили.

Силвестър: Какво става, хайде де?! Не можете ли да го съборите този господин Бътерфлай? Какво, оказва ви съпротива ли?... (Обръща се към летящия Ангел.) Ей, ало, уважаеми господин Бътерфлай! Я ми кажи ти в момента с какво се занимаваш? Какво правиш, а?

Ангел: Как какво правя? Не виждаш ли, че си летя?!

Силвестър: Това го виждаме. Друго?

Ангел: Друго, друго... Ами ето - дишам, живея...

Силвестър: Абе остави го поета Вапцаров на мира. Казва ми се, че правиш и нещо друго.

Ангел: Ами да - казвам си наум една молитва.

Силвестър: Каква молитва?

Ангел: Иисусовата молитва. "Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния...".

Силвестър (Подозрително.): И защо я казваш тая молитва?

Ангел: Ами защо, нали в Евангелието така пише: "Непрестанно се молете..."

Ангелинка (Изненадано.): Брей, че ти много набожен си станал бе, мой човек! И как така не съм те усетила аз?!

Ангел: Ами как да ме усетиш... В неделя сутрин ти си обуваше чехличките и - троп-троп - на кафе и клюки при Силванчето. И аз какво да правя - излизах да се порадвам на почивния ден. Така, съвсем случайно, веднъж влязох в "Света Неделя". Исках да запаля свещичка за татко ми, светла му памет... Но като влязох, ме обгърна благоуханието на тамяна, църковнославянските песнопения ме понесоха назад, назад във времето и аз се видях като малко момченце да пристъпвам за първи път в храма. Спомних си топлата и грапава ръка на баба, която ме доведе до олтара, хипнотичното пламъче на свещицата, която запалих, добронамерените и усмихнати погледи на хората около мен...

Усетих се така, сякаш се бях завърнал в родния си дом... Знаеш ли, Бог ме рани тогава... в оная неделна утрин в "Света Неделя"... Рани сърцето ми с любов и тази рана вместо да заздравее, от ден на ден ставаше все по-голяма. Вече не ме дразнеха подмятанията на колегите, малките семейни спречквания не ме уязвяваха... И най-важното - опитвах се не само да не правя зло на хората, но и да не мисля лошо за тях...

Силвестър: Такааа... Хайде сега малко по-делово, ако обичаш, господин Бътерфлай. Че времето е пари. Само ми кажи ти искаш ли да слезеш долу... или ти е по-приятно да си пърхаш горе?

Ангел: Амии... не е лошо да си лети човек, но... май че ми е време да отида до тоалетната...

Силвестър: Окей, слушай тогава моята команда. И изпълнявай, без да разсъждаваш много. Готов ли си?

Ангел: Давай...

Силвестър: Повтаряй след мене: "Съседката Цончева е клюкарка."

Ангел: Съседката Цончева е клюкарка.

Изричайки тези лоши думи, летящият Ангел слиза с 50 см по-надолу. Всички ахват...

Силвестър: А мъжът й Цончев е темерут.

Ангел: А мъжът й Цончев е темерут.

Ново понижение.

Силвестър: Дъщеря им Лиза е проститутка.

Ангел: Дъщеря им Лиза е проститутка.

Ново понижение.

Силвестър: А всички вие сте гадни лицемери. Мразя ви!

Ангел: А всички вие сте гадни лицемери. Мразя ви!

След тези думи Ангел тупва долу, на пода. Без да се бави, изтичва към тоалетната. През това време жена му Ангелинка брои обещаното възнаграждение на Силвестър...

Скоро Ангел излиза отново на сцената. Тъщата веднага му подава тостер, за да си хапне; тъстът му налива чаша вино.

Ангел (Дъвчейки.): Ама да знаете, че това, дето го казах, не го мисля. Не е вярно, че Лиза е проститутка. Тя беше съученичка на сина ни и аз знам, че беше отличничка и много свястно момиче. Освен това, знам от сигурно място, че има сериозен приятел, с когото са сгодени и ще се женят. (Укорява се.) Ама че съм тиквеник, как можах да го кажа това по адрес на Лиза. Още сега ще звънна на вратата им и ще му се извиня на момичето...

При тези думи той отново се отлепя от пода.

Не е вярно и това, че съседката Цончева е клюкарка. Нито пък това, че мъжът и е темерут. Колко мачове сме изгледали заедно с него и колко бира сме изпили!..

Ангел се вдига още по-нависоко, но жена му и дъщеря му се вкопчват в двата му крака, в опит да го задържат.

Ангел: А вие, милички, въобще не сте никакви гадни лицемери. Вие сте най-скъпите ми хора, без които не мога да живея. Обичам ви! Чувате ли? О-би-чам ви!

Ангел се издига във въздуха, а заедно с него политат Ангелинка и Анджелина... Звучи музика.

К Р А Й

© Петър Марчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.05.2011, № 5 (138)