МРЪСНИКЪТ WOLFGANG

Никита Нанков

web

1.

Краят на XVIII век. Wien - музикалната столица на света. Стотици от най-добрите композитори се борят за вниманието на несравнимо образованата в музикално отношение виенска публика и благосклонността на император Joseph II, сам прекрасен музикант и щедър меценат. Сред съзвездията на композиторите най-ярко блести звездата на Wolfgang Amadeus Mozart, безподобният гений, фонтанът от божествени мелодии.

Това е легендата. Но легендата - като всяка легенда - е лъжа!

2.

Salzburg, 1759 г. Тригодишният Wolfgang е зарязал гамите и клавесина и плюска сладко в кухнята. А-ха да лапне една рубинена ягодка, но до ушите му долита тема в ре мажор, изсвирукана с уста от баща му Leopold от съседната стая. Сигналът означава: “Ще ти скъсам ушите! Веднага на клавесина!”. Wolfgang лапва ягодката и бърка с пръстче за втора. Сигналът долита повторно, транспониран един тон по-високо: “Никаквец! Позор за семейство Моцарт!”. Wolfgang се помайва и хапва трета ягодка. Темата звучи трети път, още един тон по-високо: “Никога няма да получиш служба като придворен музикант в двора на пресветлейшия залцбургски архиепископ Hieronymus Joseph Franz de Paula Graf Colloredo von Wallsee und Melz!”. Ягодката присяда на Wolfgang и той изсвируква във фа минор: “Простете, господарю! Аз ненавиждам сладкото от ягодки и обожавам клавесина!”. От стаята на Leopold се дочува нова тема, във фа мажор: “Bravissimo! Ти си истински Mozart! Ще служиш вярно на Негово преосвещенство залцбургския архиепископ Hieronymus Joseph Franz de Paula Graf Colloredo von Wallsee und Melz и той ще те възнагради с пожизнена пенсия от 300 флорина!”. Wolfgang изсвируква темата в обратния лад - фа минор, транспонирана два тона по-ниско: “Щастлив Ваш слуга и покорен роб на Негово светейшество!”.

3.

Както казахме - Wien. 1777 г.. Време без телефон, интернет и спътникова комуникация. Пощенските гълъби са ненадеждно средство за връзка. Те често катастрофират при среща с ниско летящи самолети. Тези, които оцеляват, цвъкат над столицата. Контрабасистките и контраадмиралите, танцуващи Kontretänze по площадите, си навехват глезените, подхлъзвайки се върху гълъбовите какита. На всичкото отгоре гълъбите се ужасяват от безбройните монархически двуглави орли, красящи всеки ъгъл на столицата, и започват да емигрират в Париж, където по улиците се разхождат само безобидни петлета. Тайната полиция на император Joseph II започва да преследва гълъбите за антироялистки настроения и революционен заговор със съседна вражеска Франция. През 1779 г. главно средство за комуникация стават димните сигнали, но след опустошителен пожар през 1780 г. те са забранени. После се въвежда телеграфна и морзова връзка, но и тя бива изоставена, понеже телеграфът и морзът още не са изобретени. Накрая, през февруари 1781 г., композиторите предлагат на император Joseph II да се опита свирукането на сигнали с уста. Предложението се приема, става закон и в последните две десетилетия на XVIII век цяла Виена си свирука - напук на “La Marseillaise” и Napoleon. Император Joseph II започва да издава постановления и декрети не на хартия с имперския печат с двуглавия орел, а с подсвиркване.

4.

Пристигнал във Wien през март 1781 г., провинциалът Wolfgang гори от желание за успех на всяка цена. Но с мизерната си дарбица той няма шансове да пробие музикалната конкуренция, предвождана от несравнимо гениалния италианец Maestro Antonio Salieri. И тогава завистливата душица на Wolfgang замисля пъклен план. Няколко пъти дневно той минава преоблечен като въглищар, метач или зарзаватчия под прозорците на Maestro Salieri и подслушва неговите подсвирквания. Maestro Salieri в си бемол към слугинята си: “Ако не ми дадеш да те цункам по гушката, ще те насиня с точилката!”. Слугинята - пак в си бемол: “Удряй, сладострастни турчино! Сърцето ми принадлежи на кочияша!”. Wolfgang запомня темата, тича вкъщи и я превръща в прелестната колоратурна ария на Konstanze от Die Entführung aus dem Serail. Maestro Salieri в ре минор към слугата си: “Не чуваш ли, че се дращи по вратата? Отвори и пусни котката да излапа пилешките кокалчета!”. Котката - пак в ре минор: “Покай се, Salieri! Държиш ме гладна от сутринта!”. Wolfgang търчи вкъщи и развива темата в косонастръхвателната ария на Статуята на Il Commendatore в Don Giovanni. Maestro Salieri в гениалната си разсеяност и простодушие свирука тема подир тема, лее мелодия подир мелодия, а Wolfgang плячкосва и тутакси реди опери, концерти, триа, квартети и октети, меси, дивертименти и симфонии, които днес ние погрешно мислим за родени от божествения дар на Wolfgang и които летят в космоса да представят човечеството пред извънземните цивилизации...

5.

Легендата е лъжа! А Wolfgang е бездарник, плагиат и мръсник!

20-23 юни 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.08.2010, № 8 (129)