ТРИ ПОРТРЕТА

Никита Нанков

web

Professor Khristinka Drandareffska се отдава на философия. Тя търси смисъла на живота. Търси го под леглото, в гардеробите, в шкафовете под умивалника, дори на тавана и в кофата за боклук, но смисълът никакъв го няма. Тя е обладана от екзистенциален Angst.

Professor Khristinka Drandareffska обаче е жена необикновено паметлива. Тя си спомня Nietzsche, който е надраскал с гвоздей в клозета на Кьолнската катедрала: “Бог е мъртав!”. Тя трепери, понеже нихилизмът се навдига навсякъде около нея: изпод леглото, изпод умивалника, от кошчето за смет. Вещите й започват да изчезват една по една в нищото на безсмислието. Колкото и Professor Khristinka Drandareffska да обича философията, тя никак не обича собствеността й да пропада току така.

Professor Khristinka Drandareffska е и жена необикновено умна. “Ако Бог е мъртав и вече нищо няма смисъл” - съобразява тя, - “значи, аз сама трябва да създам смисъла!” И екзистенциалният й трепет тутакси преминава в екзистенциалeн триумф.

Professor Khristinka Drandareffska рови в паметта си и си спомня и моряшката татуировка върху гърба на Melville, ловецът на Moby Dick: “Да се посветим на съпругата, на сърцето, на кревата, на масата, на седлото, на къта край огнището, на родината!”

Professor Khristinka Drandareffska прижумява усмихната и на крилете на мисълта се пренася в далечни земи през девет морета в десето. Тя пак изживява двуседмичното си пребиваване в Хонконг, където нейният университет, най-престижният в Америка и в света, я беше командировал миналия месец, за да напише книга. Там, в едно закътано салонче за масаж, тя откри дълбокото удовлетворение от това да е горна средна класа - upper-middle class. Под нея лежеше безбрадо китайско момче - и значи тя беше горна спрямо него, а върху нея друго безбрадо китайско момче - и значи тя беше средна спрямо двете момчета.

“Хе-хе-хе, Professor Khristinka Drandareffska - мръвката в сандвича!” - смее се на метафората си Professor Khristinka Drandareffska. - “М-да, някои обичат сандвич с червено месо, други обичат сандвич с бяло месо... Големият смисъл е в малките удоволствия и разнообразието. Колкото повече малки удоволствия, толкова повече разнообразие и смисъл. Бог може да е мъртав, но боговете са живи. Долу монотеизма, да живее политеизмът!”

Professor Khristinka Drandareffska екзистенциално си отдъхва. Вещите й се завръщат по местата си. Тя ликуващо смига на портретите на Nietzsche и Melville над бюрото й. Тя ги пораздалечава и окачва между тях своя портрет. Получава се сандвич upper-middle class.

Professor Khristinka Drandareffska полита щастлива към кухнята, грабва от хладилника купата с черен хайвер и го задълбава с голямата лъжица.

5-18 декември 2010 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.01.2011, № 1 (134)