СЪЧИНЕНИЕ ПО КАРТИНКА

Никита Нанков

web

Плажен чадър в жълто, червено и електрик. Отляво розова голяма хавлия, до нея розова малка хавлия, кофичка и лопатка, лосион и слънчеви очила. Отдясно синя голяма хавлия, синя малка хавлия, вестник, шах и пакет цигари. Следи от стъпки около чадъра и хавлиите - боси отпечатъци по снега. Пред хавлиите - корнизът на покрива. По-нататък - море от избелели и потъмнели панелни блокове, натаралежени от антени, над тях - студени пари, в далечината - два безкрайно високи комина като четки, боядисващи с пушеците си зимното небе в мръсносиво.

Писателят Чапразов гледа снимката на зимния плаж и мислено я описва със сочно слово. Той е в криза и е тръгнал на лов за нови сюжети, тършувайки из интернет. Сигурен е, че когато попадне на подходяща история, ще му хрумнат асоциации, мислите и образите ще се разгънат от самосебе си и реката на предишното му вдъхновение ще заплиска отново. Има нещо в тая снимка, има нещо - и думите му се опитват да го налучкат. Думите се прицелват и отскачат от тая протоистория, пробвайки да изтръгнат от грубия дигитален къс искрата на смисъла.

Писателят Чапразов седи на голямата синя хавлия, рови с бос крак в опушения сняг и посяга към цигарите. Още го е яд, че синчугата му го би на шах с глупав мат и хукна да се къпе, без да му даде реванш. Накъде водят асоциациите? Екология? Липса на комуникация? Човекът срещу природата? Абсурдността на битието? Словата му ялово чаткат по образите, а искрата не се получава. Очовечаването на хаоса и случайността не му се удава и това е.

Писателят Чапразов се взира с празен поглед към морето панелни блокове, губещо се в пепелен смог. От морето царствено излиза жена му, оправяйки мокрите си коси. От огромните й гърди, които сутиенът на банския позакрива едва-едва, висят ледени висулки. До нея цамбурка и писка щастлива дъщеричката му. По лицето и раменцата й се стича мазут. Тая лудетина, синът му, се гмурка по покривите на отсрещните панелки и няма никакво намерение да излиза и да се попече, което е абсолютно необходимо при неговия хроничен синузит.

Писателят Чапразов се опъва по корем на хавлията и страдалчески заравя лице в снега. Гърбът му е на синьо-морави петна от студа. Жена му се тръшва като тюлен на голямата розова хавлия, слага си слънчевите очила и го подбутва да й намаже гърба с лосион, да не изгори като миналия път, но той се прави, че не я чува. Дъщеричката му пълни кофичката със сняг и кал и я изсипва по гърба и главата му. Писателят Чапразов жуми, закрил глава с вестника, и дири смисъла, ала смисълът все се изплъзва от мрежите на асоциациите.

Плажен чадър, розови и сини хавлии, мръсен сняг, панели, пушеци, писателят Чапразов. Някакъв шегаджия хакер се вмъква в съзнанието на писателя Чапразов, запечатва дигитално този момент в мислите му и качва снимката в интернет.

22-26 февруари 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.04.2011, № 4 (137)