СВЯТАТА ИСТИНА

Никита Нанков

web

Един прекрасен юнски ден, в който розите изпълваха въздуха с ухания, Петров каза на Иванов:

- Иванов, устата ти мирише на гюбре. И краката ти също вонят. Изобщо ти целият смърдиш на пор.

- На пор ли? - засегна се Иванов.

- Иванов, моля за извинение. Ти, разбира се, не смърдиш на пор. Ти вониш на леш! - уточни Петров.

Иванов удари Петров с юмрук в зъбите. Петров отвърна на удара и понеже беше три пъти по-едър и по-силен от Иванов го уби на място.

Погребалното бюро обърка документите на Иванов, погребението се забави и Иванов започна да се разлага в лятната жега. Но вместо да засмърди на мърша, той започна да ухае на най-изтънчени благовония.

- Само светците благоухаят след смъртта си - стъписа се Петров, падна ничком и се замоли горещо Богу за прошка.

Ето как святата истина накрая винаги тържествува.

12 юли 2013 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2013, № 12 (169)