Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОСТМОДЕРНИЗЪМ

Никита Нанков

web

Тичам по колоездачна алея. Чувам зад мен да се приближава тракане на цинтове и подковани токове. Изпреварват ме двама войника в зимни униформи - тъмнокафяв вълнен клин и куртка. Тичат много бързо и широките им дрехи почти се развяват от скоростта и движението. На гърба си всеки един носи пружина за креват. Как тези пружини не пружинират от движенията на войниците, как не им тежат и как не правят тичането им невъзможно - неизвестно. Неизвестно е и как ме задминават тичешком по тази тясна алея с тези широки пружини, без да ме докоснат.

Войниците бързо се отдалечават по алеята пред мен. Зад гърба си те не носят пружини, а картони, големи колкото пружини, и върху тях са залепени снимки на пружини. Това обяснява защо пружините не пружинират, защо не тежат и защо войниците тичат, без движенията им да са нарушени. Искам да разгледам тези снимки по-добре и ускорявам стъпката си колкото мога. Разстоянието между нас се скъсява. Войниците не носят картони, а шперплати и върху тях няма снимки, а ръждиви петна. Шперплатите са били захвърлени сред някакви боклуци, по тях е текла вода и е оставила кафеникавите фигури, които са ми се сторили първо пружини, а след това снимки.

Когато войниците ме изпреварват с пружините, виждам зад тях да тича кафяво пале. Изобщо всичко е кафяво - войниците, пружините, кутрето, есенните храсти от двете страни на алеята. В миг на избухнало раздразнение, с един напън, който почти обърква ритъма ми, ритвам палето. Дали предусещам галиматията с пружините, които са снимки, които са шперплати, дали вече знам невъзможността войниците да ме изпреварят с пружините, без да ме докоснат, дали не завиждам на младостта и скоростта им, дали съм побеснял от глупостта на командира им, накарал ги да местят тези пружини-картони-шперплати от тук там, и в това не съм прозрял вселенската глупост, дали у мен дреме неподозирана лошотия - кой знае. Кученцето изквичава и се запремятва из въздуха. Става ми хубаво - поне то, болката му и злобата ми са истински!

14 септември 2010 г.

 

 

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.12.2010, № 12 (133)