НЕСЪСТОЯЛАТА СЕ ИСТОРИЯ

Никита Нанков

web

Статистикът Ицо Лукарски обикаля всички градове по всички континенти, където има фонтани, и мери пишките на момченцата, които в оптимизма и неизтощимостта на вечната си младост цвъркат течно сребро към слънцето с увереността, че то е една топла яйцеклетка и смисълът на техния статуен живот е да го оплодят. Ицо Лукарски става всепризнат баща на новата наука фонтанна пишкология, която започва да се развива с нечувани темпове. Всички най-големи световни университети се надпреварват да правят Ицо Лукарски свой почетен доктор.

По същото време поетът Ицо Лукарски, близнак на статистика Ицо Лукарски, ходи по света и търси стожерен образ на замислената от него велика поема “Фонтанът”. В нея той иска да изобрази идеалния град като фонтан на всеобщото щастие - по-идеален от Калиполис на Платон, по-славен от Спарта, управлявана от Ликург, на Плутарх, по-благочестив от Божия град на Августин, по-справедлив от Утопия на Мор, по-технически съвършен от Новата Атлантида на Бейкън, по-слънчев от града на Слънцето на Кампанела, по-мъдро цвилещ от Острова на Хуинъмите на Суифт.

Статистикът Ицо Лукарски установява, че общата дължина на всички чуркащи чурки се равнява на разстоянието между Земята и Марс, минато три и половина пъти пешком. Поетът Ицо Лукарски изчита всички философски и литературни книги за утопии и идеята за поемата му става кристално ясна. Обаче никой не поисква безценната статистическа информация и никой не прочита великата поема. От мъка, че е изпреварил времето си и поради това не може да служи на човечеството, статистикът Ицо Лукарски умира. Поетът Ицо Лукарски също умира от скръб, защото най-прекрасната поема за най-прекрасното щастие остава непрочетена, понеже е без централен образ и затова е ненаписана.

Ето така завършва тъжната повест на двамината близнаци Ицо Лукарски и Ицо Лукарски, които бяха разделени при самото им раждане поради грешката на медицинската сестра, която с очи, бленуващи мъжествени фонтани, ала невиждащи от сълзите на дистопично отвергната любов, размени табелките на креватчетата им, като на Ицо Лукарски сложи табелката “Ицо Лукарски”, а на Ицо Лукарски - “Ицо Лукарски”. Капризната Фортуна отреди тъй, че близнаците никога да не се срещнат, никога да не се припознаят и никога да не пият научно-поетичен брудершафт като в края на тъй любимите на народа мелодрами.

Ах, как кърви сърцето ми от факта, че твърде често безсмъртното изкуство и великата наука не успяват да сплетат ръце в братско-сестринска прегръдка, понеже падат жертва на несъстоялата се история!...

16 април - 9 май 2014 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2014, № 8 (177)