ЗЛАТНИЯТ ЛОТУС

Никита Нанков

web

Professor Khristinka Drundareffska е носталгична по невинното време, когато животът й имаше смисъл. И с надежда да преоткрие смисъла, тя се връща към любимия си роман от своята докторантска младост - “Златният лотус”. Класика, ненадмината класика! Тя препрочита с умиление петдесетте страници описания на левия зелен терлик на седмата слугиня, после се вглъбява в осемдесетте страници описания на десния ръкав на петия сводник, след туй замира в мисловна наслада, поглъщайки сто и трийсетте страници описания на гребена на триста петдесет и шестата проститутка. Колко истини разкриват терликът, ръкавът и гребенът пред духовния взор на Professor Khristinka Drundareffska, които тя е недовидяла в лекомислието на младостта си! Разюздана плът, безогледен кариеризъм, абсолютна поквара! В първите петдесет глави на романа изглежда, че главният герой преуспява чрез злина, но в последните петдесет глави той се срива и така плаща за безчинствата си. Ах, каква дълбока-предълбока алегория! Ах, каква модерна-постмодерна наративна техника! И сърцето на Professor Khristinka Drundareffska натежава от горест: “Светът е тъй отвратителен и безсмислен - казва си тя. - Нищо, нищичко не може да оправи това безумие - ни цивилизация, ни камшик, ни революция, ни Конфуций! Единственото спасение е индивидуалното самоусъвършенстване, будисткият път към нирвана!...”

Professor Khristinka Drundareffska отива на международна конференция в Табурия, някогашната португалска колония, която Тайвей си е възвърнал неотдавна, а тайвейската революционна армия е очистила от мафиоти и гангстери само за двайсет и четири часа, за да превърне града от столица на престъпността и разврата в образцов комарджийски рай. “Никакво връщане в ада на академията! Край на дребните боричкания и недостойните цели и напъни! - решава непоколебимо Professor Khristinka Drundareffska. - В Табурия, тази най-гъстонаселена точка от земното кълбо, ще сменя идентичността си, ще изчезна, сливайки се с множеството, и ще заживея нов, будистки живот!”

Табурия гъмжи от казина, а казината от танцьорки, понеже хазартът и проституцията са абсолютно забранени. Танцьорките се стичат в Табурия от Украйна и Италия, от Колумбия и Алжир, от Франция и Сърбия. Жълтите клиенти ценят белите девойки многократно повече от жълтите. Всъщност Professor Khristinka Drundareffska е станала световноизвестна феминистка благодарение на първата си книга, в която е показала, че всички бели девойки са всъщност жълти девойки, минали под козметичния скалпел. Professor Khristinka Drundareffska също ляга под скалпела и се превръща в жълта девойка с коафюра, пред която перуките във века на европейското Просвещение изглеждат като прическата на стария Пикасо, и с маникюр, който е произведение на архитектурно-парковото изкуство - с алпинеуми, шадравани, беседки, алеи, павилиони и увеселителни дворци. Сега никой не може да открие идентичността на Professor Khristinka Drundareffska, която впрочем вече не е и Professor Khristinka Drundareffska, а е просто Ли за по-непретенциозните си клиенти и Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз за по-придирчивите.

В ранното утро от първия ден на новата си идентичност Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз поема към единственото дърво в Табурия, за да заседне там за двайсет и седем години в мълчание, подобно на Учителя Буда. Когато стига до дървото, тя открива, че под него вече седят в поза лотус четиресет и седем хиляди осемстотин деветдесет и три жълти девойки на име Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз, които философски се усмихват към хаоса на света, а мекото на ушите им потрепва от повеите на океанския бриз. Истинската Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз решава, че може да седи в поза лотус и да мълчи двайсет и седем години и в апартамента си.

Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз седи в поза лотус на циментовия под в средата на празната си стаичка и медитира. По някое време тя усеща, че седалищните й части замръзват. Дали това е от медитацията, или от водата по пода, лееща се изпод вратата на банята - неизвестно. За всеки случай Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз прекъсва медитацията си и се обажда на водопроводчик.

- Пинпинтай! - усмихва се от вратата водопроводчикът, което на пинпинския диалект в Табурия означава “Лесна работа!”.

Той кляка под умивалника, бърника нещо и измъква някаква дефектна шпонка.

- Made in China! - показва той шпонката на Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз и пак се усмихва.

После майсторът извлича от ваната посинял от студената вода тайвеец, който си играе с надувно патенце.

- Злият дух на предишните обитатели на апартамента! - обяснява водопроводчикът, влачейки посинелия тайвеец за косата. - Апартаментът трябва да се очисти от злите духове!

И тайвеецът с патето полита през прозореца.

- Пинпинтай! - смее се водопроводчикът и се сбогува.

Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз отново е на пода и медитира. Нещо изпращява, блясва синя светкавица и в стаята става тъмно. Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз звъни на електротехник.

- Пинпинтай, пинпинтай - made in China! - превива се от смях електрикаджията и показва на Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз една дефектна шпонка, измъква от електрическото табло за ушите някакъв тайвеец с отвертка в ръката и го мята през прозореца.

Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз е на пода и медитира. В кухничката нещо избухва.

- Пинпинтай, made in China! - примира от смях техникът по газовите инсталации, показва й някаква дефектна шпонка и изхвърля през прозореца сгушения зад бутилката с газ тайвеец, който съсредоточено връцка кранчето.

Ли Мариангели Ябедза Гзиомара Мариалуз си купува канго. Докато повтаря мантрата на Златния Лотус, тя разбива с кангото плочките, облицовките, шкафовете, стените, умивалниците, етажерките, инсталациите - всичко, което крие злия дух на предишните обитатели. И с всеки изхвърлен през прозореца тайвеец тя усеща как олеква, как материалното все по-малко я приковава и как от кръговрата на самсара тя навлиза във вечността на нирвана, както чистотата на лотуса се въззема над гнусотата на света.

8 октомври 2011 г.

© Никита Нанков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.02.2012, № 2 (147)